Талия седеше на леглото и мълчаливо ядеше донъта си. Погледна ме жално, но аз бях достатъчно търпелива, за да я изчакам да се нахрани, след което, няма как да не ми разкаже, какво точно се бе случило. Отхапах от своя донът, но не отделих очи от нея. В момента, в който видя, че я гледам, Талия сведе поглед.
- Е - започнах аз - Ще ми разкажеш ли, все пак?
Тя ме прониза с поглед. Сините й очи се напълниха със сълзи, но тя успя да се сдържи и просто, едва доловимо подшмръкна.
- Може ли да излезем на терасата, имам нужда от цигара! - каза тя - Там ще ти разкажа.
- Ами да, хайде. - отвърнах.
Взехме кафетата и телефоните си и излязохме. Цигарите ми бяха на масата отвън. Извадих една и запалих, след което Талия направи същото. Седнахме и я погледнах в очакване.
- На кратко.. Томас е разбрал за Джо и че ще бъда с него на партито. За това просто е дошъл и е решил, че трябва да бъде мъж и да ме удари - казвайки това, тя посочи подутата си устна и , тепърва появяващата се, синина на лявата й буза - след това ми каза, че той не е някой глупак и че нямам право да се подигравам така с него. Нарече ме продажна кучка и ми каза, че ако разбере, че пак съм се виждала с Джо, щял да ни, цитирам "счупи от бой" - тя направи въздушни кавички - Ии да.. Като цяло това се случи - Талия си дръпна от цигарата и издиша облак дим - След това изпих една бутилка уиски сама, в тоалетната, защото ми беше кофти.
- А защо тогава беше навън? - попитах
- Излязох около десет минути, преди вие да дойдете, защото ме заболя главата.
Беше ми супер притеснено за Талия. Ами ако Томас отново реши да й посегне. Ръката й беше на масата и аз просто поставих моята отгоре. Тя ме погледна.
- Този нещастник трябва да си плати за това, което ти е причинил. Не може да бие момичета и просто да му се разминава, а щом е посмял да ти посегене, със сигурност не му е за първи, няма и да му е за последен път. Трябва да направим нещо.
- Какво, да го набием ние, ли предлагаш? - попита ме съркастично и се засмя.
- Не, но може просто да го сплашим - отвърнах и се усмихнах.
Талия ме погледна доста учудено и неразбиращо, след което попита:
- Какво си намислила?
YOU ARE READING
Мога Ли Да Поиграя С Ума Ти?
Teen FictionСавана Джоунс е на 18 и последна година в гимназията. Тя е просто едно момиче, което иска да изживее всеки един момент пълноценно, преди да замине за колежа. Забавлява се, има прекрасна майка, (може би не чак толкова) страхотни приятели и момче, кое...