Мога Ли Да Поиграя С Ума Ти?

Chapter 3

-Леле Савана.. Липсваха ми разговорите ни.. - каза Талия с носталгичен поглед.
-Повярвай ми.. И на мен.
-Какво ще желаете - младо момиче с кестенява, чуплива коса прекъсна мислите ми.
-Кафе без захар и минерална вода - отговорих.
Момичето ми се усмихна и се обърна към Талия.
-Ами и за мен кафе. Също без захар - отвърна тя.
Сервитьорката кимна и се запъти към бара.
-Е, слушам те?! - каза Талия и се ухили до ушите. Погледнах я недоумяващо.
-Какво имаш предвид?
-Хайде недей да се правиш. Говоря за готиния пич, в който си се блъснала - уточни тя.
-Оо! Ами.. - изчервих се - какво да ти кажа.. Нямам представа кой е, от къде е или как се казва, но заклевам се, когато ме погледна и ми се усмихна, краката ми се подкосиха.
-Колко сладко, мисля че ще повърна - каза Талия и и двете започнахме да се смеем.
-Да, да, знам, че звучи тъпо, но е страшно секси.
-Савана Джоунс, да не би да казваш че би го изчукала?
-Е не бих го казала, звучи цинично, но със сигурност бих си го помислила - казах аз и Талия започна да се смее. След малко ни донесоха поръчката, кафето ухаеше страхотно. Извадих цигарите от чантата си и запалих една. Димът бавно се издигна нагоре, на тънка прозрачна нишка. Загледах се в него. Изведнъж мислите ми бяха прекъснати от Талия. Тя извади от чантата си малко шишенца от минерална вода. Развъртя капачката и изсипа малко в кафето си. Усетих странна позната миризма. Погледнах я озадачено.
-Не е ли малко рано за водка? -попитах я.
-Никога не е рано за водка, мила моя - отвърна тя, след което ми подаде бутилката и попита - искаш ли? - първоначално не бях сигурна, но все пак взех шишето от ръката й.
-Е, какво пък толкова, може би съвсем мъничко течен кураж, няма да ми навреди.
Изсипах в кафето си около 30 милилитра и й подадох водката обратно. Отпих от кафето, очаквайки че ще има доста странен вкус, но всъщност имаше само лек дъх на водка и ми хареса. Продължихме да си говорим. Талия ми разказа, че преди 2 месеца, започнала да излиза с някакво момче и в момента са заедно. Каза също, че страшно много го харесва, но трябва да скъса с него, защото му била изневерила с някакъв си Джо, който пък се целувал невероятно. И всеки път, когато приятеля й я целува си мисли за Джо. Разказа ми също за група хора, с които излизала през лятото, били много готини, водели я на разни яки места, но една вечер, когато били на дискотека, Талия отишла до бара за нещо и тогава в заведението влетяла полиция и арестували цялата групичка, заради притежание на около петдесет грама кокаин и от онази вечер не ги е виждала. Каза, че нямала представа, че се занимават с това.
Слушах историйте й с огромен интерес и се смеех от сърце, но усмивката ми падна, когато ме попита:
-Ами ти... Какво прави цяло лято? Защо не писа, не звънна нито веднъж и всеки път, когато идвах до вас, майка ти ми казваше, че си се заключила в стаята си и не искаш да говориш с никой?!
-Виж.. Наистина не ми се говори за това.. Просто известно време бях доста зле и нямах желание за нищо. Може би ще ти разкажа, но моля те нека не е днес. Просто не ме притискай. Съжалявам, че не те потърсих нито веднъж, повярвай ми, наистина ми липсваше, но ми беше страшно трудно да говоря за каквото и да било в този период.
-Окей! Когато си готова, винаги можеш да споделиш с мен!
-Благодаря ти! - казах аз и се усмихнах - Мисля, че трябва да тръгваме.
-Да, хайде - съгласи се Талия.
Станахме от масата, оставяйки пари за кафетата и водата и излязохме. Вървяхме бавно и мълчаливо. Замислих се за нощта, в която започна всичко, но побързах да премахна тази мисъл от главата си. Свихме зад ъгъла покрай училище и стигнахме до колата ми.
-Искаш ли да те закарам? - попитах.
-Защо пък не - отвърна Талия и се качихме в колата. Запалих и потеглихме. Пуснах музика и и двете започнахме да пеем. Беше забавно, смяхме се и си говорихме за музика. След около двайсетина минути спрях пред къщата й. Тя ме прегърна и ми благодари, че съм я докарала. Отвори вратата, но точно преди да слезе се спря и се обърна към мен.
-Хайде да излизаме довечера! - каза тя.
-Амии... Добре. Но къде ще ходим?
-Не знам, ще говоря с другите и ще ти се обадя, бъди готова към девет. - тъкмо тръгна да слиза от колата, но аз я спрях.
-Чакай, чакай.. Другите? - попитах.
-Да, ще ти харесат, обещавам, някои даже ги познаваш. Хайде чао за сега. - тя изхвръкна от колата и влезе в къщата.
"Супер..'' - помислих си. Дадох газ и след десетина минути бях вкъщи.

P.s. ще се радвам, ако коментирате :))