Проклятието

Глава 1

Звънецът би. Всички излязоха от час. Беше последният час. Майк, Елън, Робърт и Кара се запътиха към дома на Майк. По пътя се водеше разговор.
-Утре от 22:00 ч. ще вдигна парти по случай Хелуин! Надявам се да не сте си правили други планове, защото ви искам там!- каза Майк.
Той беше от доста богато семейство. Майка му беше кмет на Трийпил, а баща му зам.кмет. Бяха семейство мечта.
- Не знам дали ще дойда! Мама иска да й помагам в чистенето. Има някаква странна мания да чисти когато е тъмно.- отвътна Кара.
Тя беше момиче от Африка. С черна кожа и тъмна къдрава коса. Познаваха се от трети клас. Вече седем години всички бяха приятели.
- Аз не знам дали ще мога да дойда. Все пак утре се навърша една година от както Зара беше убита. Не знам дали ще мога.....- отвърна Робърт.
- Виж.....- обади се Майк.- Всички ние страдаме за Зара също, но все пак живота продължава. Тя би искала да се веселиш както преди.
- Знам, но все пак.....човек, убиеца е още някъде там...на свобода и не се знае дали ще атакува пак.- отвърна му Робърт.
Майк пък му каза:
- Не е имало инциденти от една година и няма да има повече, добре. Трябва всички да се оттърсим от станалото. Забравете го! Аз се опитах и успях.
Всички млъкнаха. Чу се шумулене в храста. Обърнаха се. Робърт скочи и отиде да провери. Нямаше никой. Майк го погледна и отвърна поглед. Робърт каза, че няма да идва у Майк и си тръгна. На Кара и звънна телфона. След разговора с майай си, тя рече, че трябва да се прибира, защото я викали. Никой не я попита защо.
Майк и Елън продължиха към къщата на Майк.
- Ами, ако той е прав и убиеца е още навън, защото аз......- опита се да довърши Елън, но Майк я прекъсна.
- Виж какво!!! Убиеца не е на свобода, ясно. Няма го!!! Един път се е случило. И аз бях притеснен и уплашен и още съм, но той го няма. Вярвам в това. И на мен ми липсва Зара, но се опитвам да го преживея.
- Но Майк не разбираш. Вчера в пощенската кутия намерих писмо. От онези старите. С позълтяла обвивка и хартия. Нямаше нищо на опаковката, но щом го отворих намерих лист с писмо. Вътре беше написано с грозен почерк: ,, Всичко ще се повтори!".
Лицето на Майк пребледня. Опита се да каже нещо, но не успя. За това аз продължих да говоря.
- Виждаш ли! Някой ни заплашва, че всичко ще се повтори като миналата година.  Ами, ако някой умре утре отново?! Според мен отмнени партито, за да няма пострадали.
Майк ме погледна и ми каза:
- Виж какво! Аз няма да си отменя партито заради някакви глупави шегички. Цялото училище ще идва и няма нищо да се случи щом има толкова много хора.
След тези думи Майк се обърна и се затича към тях. Елън остана сама на улицата. Тя тръгна да се прибира. Прибирайки се видя, че вратата е леко открехната. Забърза се и щом отвори вратата не можа да повярва на очите си!!!