Проклятието

Глава 3

Вътре...вътре те намериха главата на прислужницата, в чиято уста беше забит кол. Но тялото го нямаше. Всички започнаха да крещят. Елън тръшна дървената врата на килера.
- Какво ще правим сега?!- уплашено попита Елън.
- Трябва да повикаме полиция.- отговори й Кара.
- Ти луда ли си?! Какво ще им обясним? Как ще докажем, че ние не сме го направили? Никой няма да ни повярва какво сме видели!- възрази й Майк.
- Майк е прав.- добави Робърт- трябва да потърсим тялото. Може би тогава ще разберем какво е станало.
- Най- вероятно си прав. Нека да обиколим къщата, за да видим дали ще намерим нещо.- предложи Майк.
Всички започнаха да се оглеждат около тях за някакви знаци.
- Вижте какво, вместо да седим на едно място по-добре да тръгнем из къщата!- предложи Кара.
Всички се съгласиха с нея и тръгнаха да обикалят по дългите коридори на къщата. Лампите постоянно, но леко примигваха което още повече ги плашеше.
- Ами, ако наистина този, който е убил прислужницата е някакво същество, а не човек?- попита уплашена Елън.
- Не знам Ел, наистина не знам какво ще правим!- отговори й Робърт.
- Хей, ще се справим някак си!- успокой  го Майк-Няма да се оставим на.....
В този момент лампите загаснаха. Понесе се много странна и ужасяваща снрад наподобяваща на мъртво гнило месо. Настъпи мълчание което беше нарушено от писъка на Кара. Светлините изведнъж светнаха и видяхме как има следи от кръв. Крясъците на Кара огласяха целия коридор. Всички тичайки последваха следите. Те доведоха до една дървена врата.
- Каква е тази врата Майк.- попита го Елън.
- Не знам....-отвърна й Майк.
- Как така не знаеш. Та нали тази къща е твоя?- ядосано го попита Елън.
- Никога не са ми давали да влизам тук. Винаги са ми забранявали и винаги е била здраво заключена!- отговори й Майк.
- Хора трябва да побързаме, защото може нещо да се случи на Кара. Не ме интересува дали знаеш какво има или какво няма тук! Аз влизам!- изрепчи му се Робърт.
Но вратата не искаше да се отвори. Момчето блъскаше вратата, но без успешно.
- Какво ще правим сега?- попита разтревожено Робърт.
- Не знам. Нямам никава идея.- отговори му Майк.
Настъпи отново зловещо мълчание. Изведнъж се чу някакво скърцане и видяха, че вратата се отвори сама. Всички ги побиха тръпки. Пред тях се появи каменно стълбище. До него имаше ключ за лампа. Робърт го светна. Всичко се освети и всички видяха, че кървавите следи продължаваха надолу. Робърт, Майк и Кара се спогледаха и започнаха да слизат по стълбището. Отново се довя онази вуня на мърша. По стените имаше картини, който изобразяваха всякакви ужасии. От ексорсизъм до жертво приношение.
- Майк, какви са тези картини?- попита го изумена Елън.
- Не знам. За първи път ги виждам!- учудено каза Майк.
Стугнаха до края на стълбището. Там се намираше желязна врата. Всички започнаха да се оглеждат. По каменните студени стените имаше червени пръски и следи от нокти. Елън се запъти към вратата, за да я отвори, но се спъна в някаква голяма кутия.
- Хора елате да видите какво намерих.- привика ги Елън.
- Какво е това?- попита я Майк.
Елън не му отговори, а започна да отваря кутията.
- Господи!- извика се Елън.
В кутията тя намери надран от нокти крак и една ръка, на която беше издялкано: ,,познай кой е". Всички останаха стъписани от гледката.
- На, на кого са тези крайници?!- попита уплашен Робърт.
Никой не му отговори. Пред тях вратата се отвори отново сама със скърцащ звук. Елън избуда ядосано кутията и стана забързано. Запъти се ядосано да влезе, но Майк я възпря с думите:
- Къде отиваш така уверена?! Луда ли си? Ами, ако вътре има нещо? Сама ли ще се справиш с него?
- Не ме интересува! Нещата стигнаха твърде далеч! Няма да позволя на някого или на нещо да ни проваля съществуването!!- ядосано му се изчрепчи Елън след което се отдръпна от него.
- Изчакай ни! Влизаме всички заедно!- заяви й Робърт.
Всички влязоха в някаква огромна празна стая с черни стени.
- Какво по дяво......- опита се да каже Робърт.
Вратата зад тях се затръшна и се чу ужасяващ смях на мъж. Започнаха да се оглеждат и видяха как в един от тъмните ъгъли лежи някакво тяло.
- О, господи!- извика се Елън.
Робърт единствен се пристраши да се доближи до тялото. Той го дръпна за крака. Това беше Кара, а върху нея беше кутията на Уиджи. Елън отиде до Кара, хвърли кутията настрани и започна да се опитва да свести Кара.
Кара изведнъж се събуди и започна да задава всякакви странни въпроси, на който никой не й даде отговор.
- Хайде да се махаме! Побързайте хайде!- потсети ги Майк.
- Разбирам, че е опасно, но изчакай да й помогна да стане!- изрепчи му се Елън.
Робърт отвори вратата този път от първия опит. И им се изкрещя:
- Веднага тръгвайте. Шибаната кутия се движи, мамка му.
Щом се обърнаха видяха, че кутията се движи и тресе из цялата стая. Елън помогна на Кара да стане и се затичаха, колкото можеше да тича Кара, към вратата. Изкачвайки се по стълбите крушките на лампите зад тях започнаха да се пръскат. Всички започнаха да крещят. Стигнаха до вратата, която отново не искаше да се отвори. Крушките, който се пръскаха стигнаха до тях. Само последната не се спука. Докато Майк и Робърт се опитваха да отворят вратата, а Елън държеше Кара без да обелват и дума, се чу страшен пронизващ писък. Всички си запушиха ушите и изведнъж.....всичко утихна. Вратата сама се отвори отново. Всички излязоха от избата много предпазливо като се оглеждаха постоянно. Ходеха много бавно и предпазливо до входната врата. Чак когато излязоха от къщата си отдъхнаха, но не за дълго.