Проклятието

Глава 5

От дима се подаде трепереща ръка. Ръка на старица с дълги черни нокти. След това се подаде и другата ръка. И двете ръце посочиха Майк и жестикулираха да дойде.
Той не помръдна.
След това излезе цялото тяло. Беше някаква стара жена. Седеше с бялата си, несресана коса надолу към земята без да си показва лицето. Облеклото й се състеше от дълга черна роба.
- Елате да се дръпнем!- заяви Елън.
- Никъде няма да ходите!- заповяда с дрезгав глас жената.
Вдигна си главата, усмихна се и лицето й се показа. Всички започнаха да крещят тъй шумно, че птици по клоните на дърветата излетяха.
Лицето й беше цялото в бръчки. Очите й бяха чисто бели, сякаш беше сляпа. Зъбите и бяха кафеви и много остри. Почти нямаше  устни, а за вежди да не говорим.
- Вие.....пробудихте нещо....нещо по-страшно от Сатаната....нещото което запрати Сатаната там и остана да живее тук....сред вас!- каза жената.
- Как..какво?- уплашено попита Робърт.
- Даа, страхувайте се. Има защо да се страхувате. Май не си давате сметка какво събудихте.- продължи да говори старицата докато ги обикаляше- Нека те попитам нещо Майк. Имаш ли си на престава от къде майка ти донесе дъската Уиджи?
- Не.- заеквайке й отвърна Майк.
- Нека да ви разкажа!- рече старицата- Майката ти, както вече знаете, е била изследователка преди да стане кметица. Тя беше една от най- големите и добри изледователки в Америка. Ходеше по всякакви прокълнати места. Ходеше там без да се страхува от нищо, но един ден попадна в едно село в Египет. Там тя се запозна с един старец, който и каза да си вземе всичко каквото пожелае, но без дъската Уиджи. Но тъй като майка ти е любопитна и жадна за всякакви отговори взе тайно дъската. Когато се прибира у дома си ти я подари Майк, нали. Подари ти, я защото не знаеше какво да прави с нея още и искаше да я даде на някой, който не го интересува нищо освен собствения му задник. И какъв по- хубав пример от теб Майк. Но....след няколко дни, докато ти беше на училище, тя реши да я отвори и да види какво й е толкова страшното. Направи всичко нужно, за да призове дух. Да призове мен!
Всички я гледаха с учуда и недоумение.
- Горката.- засмя се със зловещ смях старицата- Когато ме видя пребледня като платно. Това беше превъзходно за мен. Влязох в нейнето тяло. С една дума я обладах и видях всичко което някога е преживявала. Не останах в нейното тяло много. Не исках да оставам в тялото на някаква никаквица. Това беше едно от най- лошите решения, който някога бях взимала. Веднага щом излязох, майка ти ме опръска със светена вода и за малко не ме уби, но аз веднага влязох в дъската и тя не можа да ме довърши, още се чудя как се добра до тази вода толкова бързо. Но най- жалкото, е че аз не съм най- страшното с което ще се срещнете.
След тези нейни думи, старицата се изсмя злобно и пронизително. Смехът беше толкова силен, че всички прозорци в къщата зад тях се счупих и стъклата им се разхвърчаха навсякъде.
- А сега се пригответе да умрете!- изкрещя се духът.
Задуха силен вятър. На старицата очите започнаха да се променят във всякакви цветове. Косата започна да й се вее силно. Тя си вдигна ръката, завъртя си китката и вдигна Робърт във въздуха. С едно леко движение го запрати обратно в къщата, разбивайки вратата. Направи същото с Елън, но нея я блъсна в някакво дърво на близо. Останаха пред нея само Кара и Майк.
Духът отново си вдигна ръката, но този път направи така, че дъждът да спре. С нокътя си оровлече една гръмотевица и я запрати до Майк. Тя го отхвърли настрани.
- Е, Кара останахме само ние двете!- каза й старицата.
- Не ме доближавай!- заповяда й Кара.
- О, извинявам се госпожице. Но ти няма да ми казваш какво да правя! Ясно ли ти е пикло!- изрепчи й се духа.
В следващия момент старицата си отвори устата и избълва огън от нея, но на Кара нищо не й стана. Духът повтори магията си още един път и втори път, но нищо не й стана на Кара. Сякаш нещо я предпазваше.
- Какво е това на врата ти?- попита я белокосата.
- Колие. Подариха ми го за рожденния ден! О, господи! Сега си спомням. Подариха ми го и ми казаха никога да не го свалям, за да не пострадам!- заяви й Кара.
Кара започна бавно да се приближава към нея. Старицата стоеше на едно място и не мърдаше. Опита се отново да я хвърли настрана и да я запали, но не успя. Щом Кара стигна до нея я хвана за гърлото, вдигна я във въздуха и я трясна в земята като орез цялото време не я пускаше.
- Виж какво! Ако си направила нещо на приятелите ми, заклевам се и Сатаната няма да ти помогне!!!- изрепчи й се Кара.
- Нищо не можеш да ми направишс твоето коли!- извика й се старицата докато се опитваше да се освободи.
- Искаш ли да се обзаложим!- попита я Кара.
Кара започна да я души и духа, който някак си имаше тяло на човек, започна да посинява. На Кара зъбите изведнъж стана остри и тя захапа старицата като и откъсна част от гърлото. Изплю месото и скочи назад.
- Какво стана с мен!- изплашена се попита Кара.
- Хаха, чудови.....- не успя да довърши старицата и умря.
Кара започна да пищи докато цялата й уста беше в кръв. Робърт излезе от къщата, Елън се съвзе й тя дойде. Майк дотича и той след малко.
- Спокойно мила! Спокойно всичко свърши! Всички свърши....- започна да я успокоява Елън.
- Нека влезем вътре!- предложи Майк.
- Не можем! Ами, ако нещо стане?- попита ги Робърт.
- Нямаме друг избор, а пък и след малко ще се стъмни.- каза му Елън.
Щом влязоха намериха кутията Уджи. На нея беше оставене бележка, на която пишеше ,, изненада". Всички изтръпнаха. Само Кара каза:
- Писна ми вече! Трябва да приключим с всичко това веднъж завинаги! Елате в хола на тази къща.
Всички седнаха в кръг.
- Изчакайте да прибера ножовете от кухнята в някой шкаф.- рече им Майк.
Той прибра ножовете в един от шкафовете и отиде при тях.
- Готови ли сте?- попита ги Елън.
- Не, но нямаме друг избор!- рече му Кара.
-Нека започваме!- каза Майк.