Проклятието

Глава 7

Лиза подаде на всеки един чаша чай и им донесе одеала, с който могат да се завият тъй като бяха премръзнали.
- В това селце се случват много странни неща, но нека първо чуя на вас какво ви се е случило.- рече тя.
- Е всичко започна преди една година....- започна да разкзва Елън.
Разказа й абсолютно всичко. И до най- малката подробност. Нямаше нещо което да не беше казано. Докато тя разказваше, в на всеки един от тях им се изписваше в очите страх и отчаяние. Когато тя привърши да разказва, Лиза и каза:
- Много интересно и доста странно, защото в нашето селце, тук, доста дървари са разказвали същата история относно къщата. Разказвали са, че са били отвличани и тормозени почти до смърт от незнайно същество. Някой дори не са се връщали, но мога да ви убедя, че вие не сте предизвикали това нещо. То е било предизвикано преди много, много години от един странник минаващ покрай селото. Баба ми си е водела дневник, но мога да ви прочета само последната история и то не до края, защото другите писани от нея неща, не се разчитат. Ако искате даже мога да ви го донеса, за да го погледнете.
Съгласиха се. След малко тя пристигна с едно малко тефтерче. Бяха му сложили подвързия. Приличаше на кожа, но си личеше, че не беше сложена много правилно и беше цялата разпокъсана. Отвори го и започна да чете.
- Октомври 31.
Днес се случи много странно и необичайно нещо. Както се разхождах, на път за вкъщи, видях, че някакъв човек с черна роба се спря в центъра на площада. Не му се виждаше нищо. Първоначално никой не му обърна никакво внимание, докато не започна да се смее изтерично и доста зловещо. Всички започнаха да го гледат. Един съселянин дори отиде да него да го пита какво му има, а той започна да се смее дори по- силно. Човекът се отдръпна от него. Странникът си изкара от робата ръцете и извади от нея също и една дъска с показалец. Сложи ги на земята и започна да говори нещо на латински език. Аз разбирах езика и разбрах, че питаше за някакъв дух. Показалеца започна да се. Дъската започна да трепери и изведнъж се счупи на две. Започна да духа много силен вятър. Робата започна да ми се вее и видяхме че е бос и целия мокър. Качулката му се откри и беше с дълга бяла коса. Лицете му беше цялото изподрано и очите му бяха бели. Крещеше нещо неразбираемо за мен, на латински. Изведнъж пърчета от дъската се вдигнаха във въздуха и се завъртяха силно. Запалиха се. Започна да се вдига дим. Парчетата не спряха да се въртят, слизайки към земята. Пушекът ставаше все по голям. Направи нещо като завеса около непознатия и щом димът се вдигна, видяха, че имаше клатещ се стол, на който седеше странникът. Дъскат беше здрава. Той се разкрещя, казвайки ,,Проклинам всички от вас и който се опитат да играят тази игра с тази дъска на този ден. Нека всеки, който се осмели да не спази тази моя забрана бъде преследван от моя дух докато не бъде убит. Нека се изправи с всички опасности и същества срещу, които ще бъде в двобой!". След тези негови думи той си изплези езика и крещейки, извади от робата си много крив нож и се прободе право в сърцето. С кръвта си опръска дъската и тя като че ли изчезна изведнъж.
- Това е. Само с това мога да ви помогна.- каза Лиза.
Приятелите благодариха и Майк каза бързайки:
- А случайно да знаете къде се намира градчето Трийпил?