Charper 1

81 4 0
                                    

Запътих се към дадения ми адрес.Вратата се отвори и там стоеше мъж около 30-35 години.
-Добър вечер, поръпали сте средна пица и детско меню.-казах аз и показах поръчката.
-Мила, ще ми донесеш ли портфейла!-каза мъжът и се появи жена на горе-долу същата възраст.
Тя му го донесе и мъжът зададе обичайният въпрос на всеки клиент „Колко ви дължа!"
-6 долара и 20 цента.-казах аз.
Мъжът ми даде 10 долара и взе пицата, казвайки „Не ми връщай ресто." Започнах да ходя по студения асфалт.Стигнах до пицарията на Франк.Бутнах стъклената врата и седнах на високия стол.
-Какво стана, Скарлет?-попита Франк.
-Нищо.Доставих всяка поръчка навреме!-казах аз и се усмихнах.
-Браво!Но ще трябва да говоря с теб..-каза той и седна на стола до мен.
-Виж, ще трябва да съкратя персонала и ти си първата, която трябва да си отиде.-каза той.
-О, разбирам те Франк!-казах аз и оставих шапката, която беше цялата униформа на плота и излязох през стъклената врата.
Прибрах се вкъщи и се качих в моята стая.Легнах на мекото легло и затворих очи.Изведнъж телефона ми извибрира.Вдигнах го и видях, че Джей ми е звънял.
Сложих устройството на ухото ми и пух гласа му.
-Ало?!
-Хей, скъпи!Търсил си ме?
-Да, исках да те питам Как си, но разбрах, че все още си на работа.
-Да, но ме уволниха..
-Съжелявам.Значи ше го отложа за утре.
-Кое?!
-Нищо.
-Има нещо.Кажи ми.
-Нищо няма!
-Кажи ми.
-ИСКАМ ДА СКЪСАМЕ!
-Но, Защо?!
-Защото не ме задоволяваш, достатъчно!-след тези думи парещи сълзи се спуснаха от очите ми.
-Извинявай, Скар аз..-в този момент му затворих и хвърлих телефона в другия край на леглото.Сгуших се в одеалото и тихо ридаех.Защо на мен трябва да се случва всичко това?!

Здравейте!Надявам се да ви е харесало началото!Доскоро :)


Nanny ScarletWhere stories live. Discover now