Nanny Scarlet

Charper 2

Разглеждах обяви във интернет и започнах да се отчайвам.Потърках подбухналите си очи и затворих лаптопа.Чу се, че някой ми е пислал и отворих лаптопа.Беше имейл от човек на име Уилиам Стайлс.Отворих го и съобщението гласеше:
Здравей Скарлет!Името ми е Уилиам и Франк ми е приятел.Той ми каза за проблема с пицарията.Да минем на темата.Търся бавачка за моят син.Той се казва Камерън и е на 6 години.Ето негова снимка:

Аз и майка му ще заминем за 5 месеца и ако приемеш работата ще живееш в нашата къща.Ела да се видим *адрес*
Сякаш съдбата се обади.Благодаря на този човек.Отидох в стаята си и си облякох един бял потник, скъсани дънки и завързах карирана риза и си взех жилетка, защото времето не беше много хубаво.

Обух си обувките и тръгнах към посочения адрес.Стигнах и звъннах.
-Какво обичате?-попита една червенокоса жена.
-Аз съм Скарлет Голдън.Уилиам Стайлс ми е писал имейл в който ме помоли да дойда тук.-казах аз.
Изведнъж се появи същият мъж от доставката онзи ден.Поканк ме да вляза, жената и мъжът ме отведоха в една много приятна стая.Настаних се на дивана.
-Така, предполагам си разбрала всичко от писмото и ти е ясно.-каза господина.
-Да, всичко ми е ясно.-казах аз.
В стаята влезе едно момче.Беше къдраво със зелени очи.
-Ъ, коя си ти?-попита той.
-Сине, това е бавачката на Камерън.Тя ще ви наглежда, докато ни няма.-спокойно каза Уилиам.
-Нас?!Ще ме гледа няква уличница?!Баща ми на 17 съм, достатъчно съм голям, че да преценявам постъпките си!-каза и изхвърча от стаята.
-След 2 часа ела, ние ще тръгнем тогава.-каза госпожата и аз тръгнах.Прибрах се и започнах да си опаковам багажа.Вече бях готова и дори 20 минути не бяха минали.Излегнах се и започнах да си ровя в телефона, докато не получих съобщение.От Уилиам да идвам.Хванах саковете и се запътих към къщата.
Вече бях там и влязох, като пуснах тежките сакове и си сабух обувките.Хванах куфарите си и ги занесох в стаята посочена от Уилиам.Оставих ги там и разгледах къшата.Стигнах до стаята на Том.Влязох и той седеше и играеше видео игра с друго момче.
-Хей, маце!-извика момчето.
-Зейн!-каза Том и се засмя.
-Смешно ли ти е?!-попитах аз.
-Да, проблем?-каза Том.
-На мен не е, но ако пак ми противоречиш ще е проблем за нещата ти долу.-казах аз и се усмихнах нахално.Момчето до Том се засмя и той го изгледа злобно.
-Едно на нула за секси бавачката.-извика момчето.
-Внимавай!-казах аз и го посочих.
Излязох от стаята и скязох долу заедно с Кам.Беше много сладък.
-Искаш ли да играем на някоя видео игра?-попитах аз.
-Да, имам една с чудовища!-каза русото момче.
Седнахме на килима и аз пуснах играта избрана от Кам.
Хванах джойстика и започнах да местя леко копчетата, за да му дам преднина.
-Какво правите?-познатия глас на Том ме попита.Обърнах главата си към него и посочих с поглед джойстика.
-Къде е Зейн?-попитах.
-Почна да го плашиш и си тръгна.-каза Том.
-Така действам аз!-казах и се усмихнах.
-Един рунд в моята стая, Кам?-попита Том.
-Даа, ще играя с бати!-извика и отиде в прегръдките на батко си.
Те заискачваха стълбите и аз ходих зад тях.Сеснахме на леглото и Том пусна играта.Запопнаха да играят.Бяха много сладки така!
Те?Или Том?-попита подсъзнанието ми.
Извъртях очи и гледах как анимационните герои се бият на екрана.
-Един рунд?-попита Том и ми подаде джойстика.Кам се отръпна и седна зад мен.Побутна ме и аз се озовах точно до Том.Хванах джойстика и започнах да блъскам копчетата, правейки движения.
-Не е зле!-каза къдравото.
-Бих искала да кажа същото нещо за теб, но не умея да лъжа!-казах аз и намигнах в знак "шегувам се и ти го знаеш ;)"
Накрая го повалих, като раницата ми на първия учебен ден тази година!Боже, с какво се сравнявам..
Изсмях се иронично и предадох контролера на детето.
-Това не беше честно!-извика Том.
-Дори детето играе по честно от теб!.-казах аз и се изплезих.
-Како Скар, спи ми се.-каза детето.
Заведох Камерън в стаята му и го завих с топлото одеало.Целунах нежно бузата му и тихо излязох от стаята.Затворих внимателно вратата.Сблъснах се с Том.
-Какво правиш?-попитах аз запътвайки се към кухнята.
-Нищо.-каза той и не последва.Седнах на високия стол и су взех една ябълка от купата на мраморния плот.
-Ох, понякога мразя родителите си!-каза той и удари леко юмрука си в плота.
-Ти се радвай, че имаш родители!-казах аз и изхвърлих останалото от ябълката.
-О, съжелявам Скарлет!Аз незнаех...-каза той и една студена сълза обсеби окото ми.
-Няма проблем.-казах аз и избързах сълзата.
-Искаш ли да си пуснем да гледаме нещо?-попита той.
-Може.-казах аз и се усмихнах.
Заглдедах се в очите му.Ах, този зелен нюанс.Кара ме да се загубя в очите му.Изведнъж усетих мента да гаделичка вратът ми.Том беше зад мен и оставяше леки целувки на врата ми.
-Том не бива!-казах аз и го дръпнах.
-Хайде де, една нощ ще се позабавляваме, малко!-каза той.
Колкото повече се борех той все повече затягаше хватката си.

Надявам се да ви хареса!Ще бъда много шастлива ако оставите мнение за книгата в коментарите.❤