Избягах

67 5 2
                                    

След като излязох навън седнах на една пейка в парка. Заваля дъжд и стана много студено,но не се бях сетила да си взема нещо връхно.
Реших да отида в леля. Тя беше единственият човек,който щеше да ме разбере...донякъде. Когато пристигнах пред бялата и голяма входна врата почуках. Леля ми ми отвори вратата и много се изненада да ме види в такъв късен час при нея. Покани ме да вляза. Запътих се към хора. Там имаше големи кожени дивани със секция пълна с книги (леля ми обичаше да чете) и една малка дървена масичка в средата на стаята,а върху нея имаше малка бяла чаша с кафе в нея. До нея пък стоеше сутрешният вестник ,,телеграф". Аз седнах на дивана и леля ми подаде чаша с топъл чай. След като се успокоих малко и разказах какво се е случило и на леля и стана жално за мен,но какво можеше да направи вече тя. Тя се ядоса малко,че сме се скарали с баща ми заради Мерт,но не бях аз виновна,а баща ми. Попитах я може ли да нощувам при нея без нашите да разберат,че съм тук. Тя склони. Отидох да си взема топъл душ и си легнах.

Момчето,в което се влюбихWhere stories live. Discover now