След срещата:

75 6 9
                                    

Когато се прибрах баща ми ме очакваше в нетрезво състояние на масата в хола.
-Седни!-ми каза с висок тон. Аз седнах.
-Какво има тате?-попитах го аз,но бях малко уплашена,защото си личеше,че е пиян по изражението му и по чашата,която стоеше върху масата.
-Седни!!!-ми каза той и стана от масата и счупи чашата.
-Добре баща ми спокойно-казах му аз вече силно разстроена.
-Не ми викай спокойно ясно ли ти е момиченце!!!!!
-Какво е станало?-попитах аз вече доста изплашена.
-Защо излизаш с Мерт?-попита ме той. Аз знаех,че баща ми не го одобрява,а и не само той.
-Откъде разбра?-попитах го.
-Не е важно от къде, а защо.-ми каза той.
-Аз го обичам и няма да се откажа от него не разбра ли вече?
Точно тогава баща ми ми зашлеви шамар.
-Мразя те!!!-изкрещях аз и през сълзи на очи избягах в стаята ми. Заключих се и заплаках. След около час реших. Каквото и да стане няма да остана повече тук в тази къща и с този човек. Събрах си багажа за половин час и изчаках баща ми да си легне.
Когато си легна баща ми,отключих тихо вратата ми,взех си обувките от малкото ни шкавче за обувки във всекидневната и излязох навън...
#откъсче. Надявам се да ви е харесала тази част баай.😙

Момчето,в което се влюбихOù les histoires vivent. Découvrez maintenant