Белият вълк

Глава 1

Прибирах се и изведнъж чух нещо като писък. Обърнах се и видях две големи червени като кръв очи. Тръгнах да бягам, но това, което ме гонеше беше по-бързо от мен. Затова реших да се кача на най-близкото дърво. Взех телефона си и светнах с фенерчето. Видях го. Това беше вълк бял като сняг. Метнах си телефона и го ударих по муцуната. То се отдръпна. След това се огледах и не го виждах. Реших, че си е тръгнал и слязох, за да си взема телефона. Неучаквано вълкът се качи на гърба ми. Усетих неговите остри нокти. Събудих се с пареща болка в гърба. Отидох пред огледалото, което е в стаята ми. Видях следи от нокти и се сетих за съня, който сънувах през нощта.Събудих се в бяла стая. Погледа ми беше размазан и почти нищо не виждах. Чувах някакви гласове. Припознах единия, който беше на брат ми.
- Ще се оправи ли? - попита той.
- Много скоро ще е добре, но трябва да мажете раните с... - не можах да чуя последните думи. Напрягах се, за да чуя всяка една дума.На другата сутрин ме изписаха и се прибрах вкъщи. Имах много да уча и като влязох в стаята почнах с това.Четох до късно и реших да си легна. Затворих очи и пред мен беше само този вълк. Станах и отидох в кухнята за да си сипя чаша вода и пак си легнах. На сутринта брат ми Джъстин ме събуди.Беше толкова рано, че ми се искаше да го изгоня, но трябваше да тръгвам за училище след половин час. Станах и се заключих в банята. Сресах си дългата черна коса измих си зъбите и слязох долу да закуся. Брат ми беше приготвил сварени яйца и две чаши вода.
-Закусвай по-бързо. Ще закъснееш. - каза ми той. -Спокойно. Има още 15 минути.-казах раздразнено аз.
След 5 минути брат ми ме бутна леко.
-Тръгваш ли? - попита ме той.
-Да, да. Тръгнала съм вече. - отговорих му аз.Обух си обувките и тръгнах. Училището не беше далеч за това не закъснях.След часовете бързах да се прибера вкъщи. Не гледах къде ходя и май бутнах едно момиче. Уплаших се и веднага и помогнах да стане.
-Извинявай. Не те видях. Добре ли си? - попитах я.
-Да. Добре съм. - отговори ми тя.
-Искаш ли да се запознаем? - добавих аз.
-Казвам се Ема на 16 години, а ти? - попита ме тя.
-Катрин на 16 години. Приятно ми е. - рекох й аз.
-Вече и на мен. - подразни ме тя.
-Излезе нов филм искаш ли да го гледаме? - допълни тя. -Да. Чух, че не е бил за изпускане. - засмях се аз.
-Трябва да тръгвам. -прошепна тя.
-Да и аз. До утре.-казах й аз и тръгнах към вкъщи.