Белият вълк

Глава 8

Не можех просто да седя и да чакам за това реших да се разхождам. Отидох и седнах под едно голямо дърво. Бях си взела и чипс отворих го и почнах да ям. Приближи ме едно много красиво момче. Имаше руса коса тъмни сини учи, а тялото му беше много сексаво.
-Здравей. - каза ми момчето.
-З-з-здравей. - казах му. Едно красиво момче ме заговори и аз ще проваля всичко.
-Казваю се Зак, а ти?-усмихна ми се.
-Катрин. - усмихнах му се.
-Красиво име за красиво момиче. - засмя се той.
-Подиграваш ли ми се? - засмях се и го бутнах леко.
-Нищо такова. Просто си много красива. - усмихна ми се с тези тъмни сини очи. Тогава се сетих за вълка. Не исках да се случи нещо и  на Зак.
-Трябва да тръгвам. - нацупих се и тръгнах.
-Къде отиваш? Стой още малко. - натъжен ме погледна.
-Аз не мога. Не искам да ти се случи нещо. - казах му и щях да се разплача.
-Нищо няма да ми се случи. Защо мислиш така? - попита ме.
Разказах му всичко.
-Разбирам ако не искаш да се виждаме повече. - казах му и тръгнах. Ревах.
-Чакай! Не е така. Стой моля те. - хвана ме за ръката.
-Добре. - казах му.
-Разкажи ми още. Какво друго знаеш? - попита ме.
-Ами нищо. Една стара жена ще ми каже каквото може. - казах му.
-Айде да отиваме. - каза той.
-Къде? - попитах го.
-При нея. - усмихна ми се.
-Амии добре. - знаех къде живее и се съгласих.
Тръгнахме хванати за ръце. Много ми харесва. Влюбвах се.
-Тук живее. - казах му.
-Но тук живеем аз и баба ми.-каза ми.
-Може ли да видя баба ти? - попитах.
-Да влез. - отговори ми.
Влязох и видях същата жена.
-Но това е тя. - казах му.
-Как така?-попита ме.
-Тя е права. - каза жената.
-Бабо, но какво става? - объркан попита.
-Момичето е в голяма опасност. - каза тя.
-Но защо? Какво е направила? - попита, а аз седях и го гледах.
-Не искам да се виждаш с нея повече. - забрани му тя.
-Не можеш да ми казваш какво да правя на 18 съм. - каза той.
-За твое добро е. - обърна се и тръгна.
-Не искам да се карате заради мен. Зак по-добре е да не се виждаме. - казах му и почнах да плача.
-Кати. Не! - каза ми и ме прегърна. Чувствах се. Ами всъщност не знаех как се чуствах.
-Защо? Ти не ме познаваш даже. Не си струва Зак. - казах му.
-Вярно е, но аз мисля, че те харесвам. - каза ми.
-И аз. - погледнах го.
-Това не ми харесва. - намеси се баба му. Оф защо не ни остави и не намери начин да спре вълка?
-Стига бабо. - каза той.
-Тръгвам си. Ще ми липсваш. - казах му и тръгнах. Баба му го хвана и той не можа да ме спре.
Прибрах се и почнах да плача.
Защо? Защо този вълк не ме остави? Нищо не съм му направила.