Белият вълк

Глава 7

-Защо?-уплашена попитах.
-Защото той не иска да убие само теб, а й твои близки. - отговори ми.
-Но защо? Какво съм направила? - замислих се.
-Нищо. Това е лошото на този вълк. Убива без причина. - разтревожена ме погледна.
-Пф. И какво да правя за да го спра? - погледнах я и аз.
-Не знам, но ще проверя. - прошепна тя.
-Как? От къде? - попитах я мигновено.
-От книгата ми. - отговори ми и се усмихна.
-Каква е тази книга? - попитах я и да знаех, че задавам прекалено много въпроси, но исках да знам.
-Не мога да ти кажа. Сега ако обичаш се прибирай, а аз утре ще ти кажа какво разбрах за него. - отговори ми и леко ме ядоса.
Тръгнах и по пътя видях Ема.
-Хей. - викнах й за да ме чуе.
-Катрин къде беше? - погледна ме сърдито.
-Ами аз бях при една жена. - отговорих й. Честно казано не знаех какво друго да й кажа.
-Каква жена? Какво правихте? - почна с въпросите.
-Не е важно. Да се прибираме. - усмихнах й се.
-Няма. Кажи ми веднага! - гледаше ме така сякаш ще ме убие.
-Няма. Прибирам се. - сърдито й отговорих и тръгнах.
-Добре. Ти печелиш, но ще ми кажеш все някога. - усмихна ми се.
-Може и да е така. - засмях се аз.
Тя тръгна зад мен и ди гледаше телефона. Тогава забелязах раните по ръката й.
-ОМГ! Ема? Какво ти е на ръката? - уплаших се.
-Ще прозвучи някак странно, но те са от един вълк.-погледна ме.
-Трябва да ти кажа нещо. - прошепнах й.
-Какво? - попита ме.
Разказах й всичко и тя ме разбра. Не ми се сърдеше даже ме прегърна.
-Защо не ми каза по рано? - усмихна ми се.
-Не знаех как да ти кажа. - погледнах я.
-Чакаше да ме рани ли? - засмя се тя.
-Ами не ама и това беше нещо. - засмях се и аз.
-Да. Ам трябва да се прибирам. Пази се. - отговори ми и ме целуна по блузата.
-И ти. - усмихнах се.
След това се прибрах и аз. Чаках да науча нещо повече за вълка.