Новият Ми Живот Започва Сега

Глава 3

- Уха, имате невероятно красива къща.-което не беше лъжа. Двуетажната дървена къща, с приятен бебешки-син цвят, беше наистина зашеметителна.
- Благодаря, но ако продължаваш с това ласкателство, ще ни разглезиш-пошегува се Грейс.
- Кейт,  покажете на Мегън новата ѝ стая и ѝ помогнете с багажа.- преди да се усетя всичкият ми багаж беше понесен към къщата. За бога тези хора имат адски много енергия.
- Мег, дано нямаш нищо напротив, но стаята ти е на тавана.
-Господи, защо да има нещо напротив, та това е най-хубавата стая в цялата къща.-веднага запротестира Кейт.
Стигнахме в края на коридора на втория етаж.
- Това- посочи бялата врата от дясно- е моята стая, а това- посочи другата врата в ляво- е банята. Стаята на Емилио е в другия край на коридора, а твоята- тя остави единия куфар и се пресегна към таван и дръпна някакво въже, което се оказа сгъваемо стълбище, водещо към тавана- е в тази посока- и ме прикани да се кача нагоре.
Стаята беше огромна, тъй като заемаше почти целия таван. Имаше огромно легло, над което има от онези прозорци с изглед към небето, до него малко нощно шкафче. Бюрото се намираше от другата страна.
- Уха, та тук би се побрал цял оркестър.- което може би беше малко преувеличено, но може би не и невъзможно.
- Според теб, защо Кейт иска тази стая.-каза през смях Емо, а дори не бях забелязала кога  се беше качил.
- Ами, защо не я вземеш ти, и без това е твърде голяма за мен.
- Бих приела с удоволствие, но тъкмо направих своята стая и не ми се занимава и с ремонта на тази.
- Така, хайде да ти помогнем с багажа или искаш първо да си починеш?
- Мисля, че багажа може да почака.
- Ами добре, почини си хубаво и ако си гладна вечерята, ще е готова в седем.
××××××××××××××××××××××××××××××××
Това може би беше най-ужасния звук който чувам в живота си. С огромни мъки се надигнах съвсем леко от леглото, като с едната ръка се подпирах, за да не се върна отново в изходна позиция, а ако това станеше, нямаше сила на света която да ме отмести. С другата си ръка се опитвах да напипам източника на звука. 
  "За бога кой беше нагласил алармата."
След като осъзнах, че телефона ми не е на леглото се претърколих и започнах да оглеждам пода.                           
   "Господи само да го докопам ще го хвърля някъде."
Взех с доста мъки вибриращата гадина и изклюих отвратителната аларма. Когато погледнах часа ми се искаше някой да ме гръмне.
  "Кой нормален човек става в 6 часа, при това в неделя."