Новият Ми Живот Започва Сега

Пристигането

ВНИМАНИЕ: В ИСТОРИЯТА СЕ СЪДЪРЖАТ НЕЦЕНЗУРНИ ДУМИ И СЦЕНИ, КОЙТО МОЖЕ ДА НЕ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА НЯКОЙ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ.
-  Уважаеми пътници, моля
затегнете коланите си и се пригответе за кацане.
Най-сетне, имам чувството, че пътуваме от цяла вечност.
Защо за бога, хората пред мен трябва да се влачат така, още малко и ще заспя права, а и е толкова топло, че май се разтапя. Но това не е най-големия ми проблем в момента, а факта, че си нямам ни най-малка представа как изглежда въпросната ми леля. Дано се е сетила и е взела от онези табелки, който използват във филмите, за да посрещнат важни гости.
И ето, че след доста голямо лутане видях табелка с моето име. Държеше я добре изглеждаща жена, най-вероятно около 40 годишна с дълга медено-руса коса, страхотно тяло, което се извисява на най-малко 20 сантиметра над мен.
  -Здравей! Ти сигурно си Мегън.-попита с божествения си глас в който човек лесно би се влюбил.
- Да, аз съм, а ти най-вероятно си... - мамка му, никой не ми каза как се казва.
-Грейс- каза с леко съчувствие в гласа.
- Приятно ми е Грейс.
-Така Мег, нали може да ти викам така. Сега ще те запозная с двете ми деца и мъжа ми. -каза го на един дъх, без да ми позволи да отговоря на въпроса й. Надявам се децата й да са по-големи, защото честно казано не харесвам малки деца.
Bзехме багажа ми и се насочихме към изхода на терминала. Отвън беше още по-голма жега, но е адски красиво. А и другия факт в Америка съм. Най-сетне и е толкова красиво и различно. Грейс се насочи към някаква кола, а от там излезе висок мъж на средна възраст със смолисто черна коса и леко груби черти, но все пак красив по някакъв си негов начин. От колата излязоха и момче и момиче. Момичето е високо, с права дълга кестенява коса, страхотно тяло и невероятно красиви зелени очи. Момчето от своя страна беше малко по- ниско с черна коса и слънчеви очила. Като цяло това семейство е невероятно красиво.
-Здравей! Мегън нали, адски ми е приятно да се запознаем.- каза момичето докато буквално тичаше към мен дарявайки ме с огромна мечешка прегръдка. След няма и миг се присъедини и момчето. Имам чувството, че ще ме удошат от радост.
- Здравейте и на мен ми е приятно, а вие как се казвате.- незнайно как, но веднага повдигнаха настроението ми до небесата.
- Така...аз се казвам Кейт, а това е...
-Емилио - побърза да се представи.
-Деца хайде качвайте се, може да я доразпитате в колата.-прикани ни Грейс.
Настаниха ме помежду им и веднага започнаха с въпросите.
- На колко години си?
- 15.
- Обичаш, ли животни?
-Да.
-Какви хобита имаш?
- Занимавам се с фотография, рисувам, чета. Също така спортувам.
-Детствена, ли си?
-Амм...аз такова...
- Кейт, не й задавай такива въпроси сега. Изчакай поне да се приберем.
-Но, защо?
- Хайде де, ще потърпиш още 15 минути.
- Добре де.- тя леко се намръщи, а Емо започна да и се смее, при което получи доста злобен поглед от страна на сестра си. Аз от своя страна се радвам, че не се наложи да отговарям. След около 10 минути колата спря пред някаква къща на два етажа и  голям двор.
- Пристигнахме.