Новият Ми Живот Започва Сега

Заминаването

Отивам в Америка. О, Господи ОТИВАМ В АМЕРИКА .... А май първо трябваше да се представя. Така казвам се Мегън, на 15 години съм и след по-малко от 10 минути се качвам в самолета за Лос Анджелис. Може би повода за повечето хора, не би бил много радостен, но за мен няма значение. Нашите, ще се развеждат и всички решиха, че ще е най-добре да не съм на около докато цялата драма се развива и ме пращат при моята леля, която дори не знаех, че имам. Никога не съм чувствала родителите си близки и ми е някак безразлично това, че се разделят, но за сметка на това, ще се пръсна от радост, заради заминаването. Винаги съм мечтала да обикалям света, а сега ще съм една крачка по-напред до сбъдване на мечтата ми.
-"Моля, всички пътници за Лос Анжелис, Калифорния да се насочат към изход Б"- оповести приятен женски глас по уредбата.
- Бабо, дядо адски много, ще ми липсвате.-казах прегръщайки и двамата.
- Ти на нас също и се пази- каза с лека тъга в гласа и оставяйки отпечатък от ярко червило върху бузата ми, който не мисля скоро да изтривам.
- Разбира се, че ще се пазя.- Взех раницата си и се запътих към изхода.
Самолетът беше огромен и имаше адски много пътници. Настаниха се до прозореца, въпреки че имам огромен страх от височини, но просто нямаше шанс да пропусна тази невероятна възможност за снимки. А да, фотографията е едно от хобитата ми, който не са никак малко. До мен се настаниха момче и момиче, който се държаха за ръце. Гледаха се влюбено. По принцип не съм по тези неща, но те наистина бяха много сладки заедно.
- Ще ви се стори, ли много откачено, ако ви помоля да ви направя няколко снимки?
-Аммм...не, ще се радваме!- каза леко стреснато момичето, все пак не всеки ден се случва откачалка да те моли за снимка.-ако ми пратиш снимките после.
- Разбира се, че ще ти ги пратя, стига да ми кажеш как се казваш?
- Аз съм Брит, а това е Дилън- каза леко развълнувано, подавайки ми ръка, за да се здрависаме.
Преди не бих си и помислила да заговоря непознат, а камо ли да го помоля за снимка, но нещата вече са различни. Аз съм различна.
Направих им няколко снимки и ги оставих, да си се гледат и тъй като, все още не бяхме излетели, реших да направя няколко снимки за спомен. Гласа на стюарда прекъсна заниманието ми.
- Госпожице, трябва да си сложите колана.
- А да, фасулскса работа.-но се оказа, малко по-трудно.
- Нека ти помогна- чух леко загрижения и опитваш да не се смее глас на Брит. Явно съм изглеждала доста смешно отстрани.
- Благодаря- казах, но не беше напълно искрено, защото мразя някой да ми помага, чувствам се някак безполезна така. За да се от търся извадих телефона си заедно със слушалките и пуснах плейста с песните, който специално подготвих за полета. Състоеше се от най- различни жанрове песни, като започнем от рок и метъл, та чак към рап, хип-хоп и трап. Може да прозвучи някак нескромно, но имам много добър вкус към музиката.
Мисля, че потегляме. Започва се. Новият ми живот започва сега.