С мирис на рози и шоколад (Временно Спряна)

Глава 1

-Искам! Искам да видя!

-Пази се!

-Ау!

Подсмихвайки се изваждам сладкиша от фурната, а блъскащата се тълпа зад мен блажено въздъхва.

Самия аз притварям очи при сладката миризма, която започва да се разнася из кухнята.

Изпечено тесто и сладък вишнов аромат и още нещо, малко, не-натрапчиво, сливащо се с останалото.

Тайната ми съставка.

Поглеждам произведението си- тънки, златисти, хрупкави кори, които помежду си крият сочни вишневи парченца, пуснали лепкавия си сок.

Отзад се чуват няколко въздишки и след това тълпата се втурва из кухнята да търси прибори, оглушавайки тихото място с тропот и звън.

Оставям горещата тава на плота, и свалям ръкавиците си, доволен от произведението пред мен.

„ Най-новото творение на Пиен!". Представям си как новината ще гръмне из местните кулинарни списания, а критиците ще се изредят, за да търсят отново грешка в перфектната ми работа.

Само че единственото ,което ще открият е късче рай и мигове блаженство.

-Заповядай Шефе!-Жулиен ми подава въодушевено ножа, насочил острието към мен, а очите му блестят все още с онзи блясък присъщ на децата.

-Благодаря ти!-засмивам се на жизнерадостната усмивка на чирака си и внимателно поемам ножа, а около мен се скупчва голямата тълпа, всеки с чиния в ръка.

Бавно отрязвам първото парче и всички затаяват дъх. Поставям го в чинията си, след което нарязвам останалото от сладкиша и го разпределям между работниците.

Всички заедно поемаме парчетата и ги доближаваме към устата си.

Отхапваме.

Зъбите ми изхрупват през тънките корички, а вкусът на сладко тесто и подправки изпълва устата ми. Следва сладкия сироп, топящ се по езика и накрая идват лепкавите вишни, който изпълват устата ми с аромат.

Тишина.

Миг на наслада.

-Боже!-тихо изстенва Мари с южния си акцент и затваря блажено очи.

Жулиен мляска шумно, издавайки доволни звуци.

Всеки се е затворил в неговия малък свят и тихичко преглъща.