С мирис на рози и шоколад (Временно Спряна)

Глава 8

Слава съсредоточено гледа, докато сиропирам един блат.

Разбрали сме се този път да ми помогне с измайсторяването на външния вид. Подчертах и, че искам нещо семпло и стилно и макар че не се съгласи, съм сигурен, че някак си ще се спогодим за нещата.

Продължавам с правенето на тортата. Бавно разливам гъст, млечен шоколад върху пухкавата платка и ръся с портокалови кори. След като съм готов с нещата, доволно  правя лъскава, огледална глазура с чист, горчив шоколад, чийто мирис изпълва кухнята.

-Воала!-казвам горд и чакам да посрещна възхитения й поглед, но вместо това на челото й се врязала дълбока бръчка и тя ме гледа учудено.-Какво?-питам объркан.

-Само това ли е?-пита разочаровано.

-Че какво повече?-недоумявам от това, че не остава впечатлена от произведението ми.

-Но това е...-тя се запъва.

-Стилно.-подсказвам и любезно.

-Скучно.-отвръща.-Като външен вид е скучно.-отвръща леко извинително.

-Моля?!-ченето ми пада.-Какво му е скучното на това? Знаеш ли колко трудно се прави тази глазура?-зейвам обиден, а тя просто въздъхва, досега сбръченото и чело се изглажда и преди да реагирам издърпва тортата от ръцете ми и я понася в непонятна за мен посока.-Ей! Чакай! Къде отиваш?-хуквам след нея втрещен, а хората около ни обръщат глави, за да видят какво става.

-Да си свърша частта от сделката!-изсумтява тя и се настанява до Бри, който леко се поодръпва и ме поглежда изумен.

Само това ми липсваше. Сега остава и да не всявам респект в служителите си.

Посягам към нея, но жената безцеремонно ме перва по ръката, след което от някъде намира портокал и започва да изрязва кората му в причудливи форми и да се опитва да ги реди върху глазурата.

Примигвам и усещам как ушите ми запушват. Мисли просто да хвърли някакви изрязани кори отгоре? Върху съвършената ми глазура?! Как не!

Изръмжавам и посягам към тортата, но тя вдига глава и ме поглежда толкова убийствено,че замръзвам, загледан в бурните й лешникови очи.Поглежда ме предупредително, след което с тон нетърпящ възражения ме кара да отида и да взема какао.Сякаш съм неин слуга!