С мирис на рози и шоколад (Временно Спряна)

Глава 2

Битката на шоколатерийте!

Няма как да забравим огромната вражда между двама от най-добрите шоколатери в Париж, а именно Андрее Амбра и Жак Пиен.

Между двамата съществува вражда, която от годините се засилва все повече и повече ,и вчера тя достигна апогея си.

От очевидец знаем, че двамата са се сбили в „Дуус Тентосион" (шоколатерията на Пиен) поради породил се словесен конфликт.

Явно нервите на Пиен този път не са издържали, защото по думите на очевидеца ни се е нахвърлил с рев върху Амбра , поваляйки го на земята, след което боят е продължил, докато хора от персонала не са ги разтървали.

Явно Жак най-сетне започва да вижда истинска заплаха в Амбра (особено и след миналогодишната му награда за най-добър шоколатиер в Париж)и се опитва да го отстрани. За жалост единственото, което постига до сега е съсипване на без това вече отслабеното му реноме.

Какво ли ще стане занапред? Ще следим отблизо развитието на нещата.

Знаех, че нещата са зле щом ме повикаха, но така?

По дяволите последното нещо, което ми трябва (особено след вчера) е челно място във вестник „Кулинариум". И то с такава новина!

Стисвам челюстта си, която мигновено запулсирва от болка и разтривам основата на носа си.

Ама че глупак съм само. Защо веднъж не си седнех на задника, докато заравям някой труп, вместо да си тровя живота с простотии.

Вдигам поглед.

Всички около мен до сега са запазили мълчание, но щом ги поглеждам рязко поемат дъх и няколко човека се опитват да се обърнат, блъскайки се в шкафовете.

Боже!

Какво ли си мислят тези хора сега? Какво си мислят за шефа си?

Какво си мисли Париж за мен?!

Какво ще стане занапред?

В гърлото ми бавно започва да расте голям буца от притеснение..

Ами, ако хората са толкова отвратени, че не стъпят повече. Ами ако всички хора пред мен, с които работя, решат да си тръгнат? Какво ще стане?

Ситна пот избива по челото ми и затварям очи.

Това ли ще да е края на всичко?