Още като ставам усещам лошия вкус останал в устата ми от изминалите дни.
Изтормозен се обличам и излизам към шоколатерията,чудейки се как да кажа на Слава, че я... гоня. И че ще си изкарам ограничителна заповед, ако пак ме доближи (сериозно обмислям този вариант).
Този път нарочно заобикалям по главните улици, опитвайки се да се успокоя,докато вчерашните дни минават през главата ми.
Тя пипна всичко в кухнята ми без значение дали беше тенджера, печка, сладкиш, чувалът с какао, в който зарови ръце...а и бях забранил това. Щеше да счупи половината неща като се започнеше от сблъсъка с шкафа с кристалните купи, до новото котлонче, което сигурно струваше заплатата й. Успя да омае Жулиен и Матис (този дърт ерген), както и почти всички останали в кухнята ми. И за капак се оказа, че е яла от шоколада ми, докато не я хванах. Яла е от шоколада ми!!
Нямам против това, ако поне го беше оценила, но за да не я хвана трябва да го е тъпкала в устата си сякаш е нещо долнопробно. А шоколадът ми определено не е.
Изпускам дъх ядно и преминаваща до мен жена се отдръпва стреснато.
Боже!
Просто това е бедствие! Бедствие с две огромни любопитни очи.
Ръката минава през косата ми и най-сетне виждам сладкарницата в далечината с две смеещи се фигури отпред.
По дяволите. От къде я взимат тази енергия?! Сякаш са включени на батерии,
На лицето ми се появява кисела гримаса и щом стигам до тях кимам неопределено, надявайки се да не ме закачат повече.
Само че нямам този късмет.
-Жак! Жак! Виж!- Слава се озовава пред мен и започва са разгръща мъничък скицник озовал се незнайно как в ръцете й.
Готов съм да я отрежа, когато пред погледа ми попадат няколко красиви рисунки. Линиите са прости и изчистени и преди да се усетя сам прелиствам хартията.
Рисунките са ясни, класически по един...особен начин и идеално се съчетават със стила ми. За момент гледам скиците, след което вдигам очи към обнадеждените, кафяви очи на жената пред мен
Примигвам.Ами сега?
-Е?-тя пита нетърпеливо.-Успяла ли съм?- заклатушква се детински на пръсти.- Улучих нещата нали?-казва с широка усмивка.
CZYTASZ
С мирис на рози и шоколад (Временно Спряна)
Romans"Любов - това е когато дадеш и последното си парченце шоколад и изобщо не съжаляваш за това."
