Stranger

001

// Гледната точка на Кук //
- Ох, шибана светлина! - почнах да ругая, защото тая пуста светлина ми дразнеше очите така гадно и метнах възглавницата си към прозореца. - Шибана сестра също. Колко да е смотана да маха пердетата?? - изправих се в седнало положение и погледнах към часовника ми, показващ 06:12.
Станах и веднага се запътих към банята, за да се оправя. След като се изкъпах , не след дълго се облякох и си взех раницата, заедно с телефона и слезнах долу при другите.
- Ох, този аромат. - усмихнах се широко и седнах при тате и сестра ми на масата, дърпайки палачинките си, който мама беше приготвила към себе си.
- Деца, съжаляваме, но днес с майка ви няма да можем да дойдем на родителската среща.. - каза тате и си отдъхнах, защото ако знаеха какви ги върша в училище, ще ме убият.. ТАКА СЕ КЕФЯ! Тази сутрин само хубави неща ми се случ.. И ето, че мислите ми бяха прекъснати от глупавата ми сестра. - Няма нищо тате. Следващия път, ще дойдете, но ще се отбиете първо през класната на Джунгкук..

Ето, че се нахранихме и всеки по пътя си. На път към училището видях и Джимин.. Дап, Джимин момчето, което харесвам.. Прехапах си долната устна и се изчервих, но щом той дойде към мен се опитах да прикрия домата по мен..
- Хьонг, защо си сам?
- Защото подраних.. - и двамата се засмяхме едновременно и аз пак се изчервих, но този път видимо и Джимин го забеляза и ме пипна по челото.
- Да не би да имаш температура? Червен си и гориш??
- Не, не - отдръпнах се от него и се усмихнах - просто ми е много топло..
- Ох, стресна ме.. Много си гаден! - разроши ми косата и след това побягна, защото знаеше, че това ме дразни и се засмях и тръгнах да бягам след него. Така и се озовахме в учишище и Джимин се спря и ми каза, че ще трябва да влиза в час, както и аз. Аз имах рисуване, а той музика. Ох, така нямам търпение да порасна и аз с една-две години и аз като Хьонг да мога да влезна в музикалната школа.. Влезнахме си по стаите и почнахме да си вършим там квот правим.

Взех си телефона от джоба и си пуснах мобилните данни и веднга ми излезна някакво известие, че някъв си 'Ким Техьонг' ми е търсил покана. Отворих му профила и го разгледах. "Брей, тоз има 718 селфита във фейсбук, а аз само един водопад на профилната.." Хареса ми и я приех..
И ето че непознатото момче ми писа...

~ Следва продължение ~