003

378 41 2
                                    

  Техьонг разчисти масата, като прибра палачинките във фурната и след това избърса с парцал.
- Много време ти отнема да се облечеш, Хьонг! - провикна се Те и в този момент Йонг излезна от стаята облечен.
- Отне ми само 10 минути? За къде бързаш толкова?
- Ако отворим пекарната от рано, ще има повече работа и клиенти. - усмихна се, повдигайки леко рамене. - Хайде, взимай ключовете и слизай долу. - хвърли му ключовете, взе си телефона, прибирайки го в джоба на дънките си и слезе надолу.
- Айш! Така те мразя, Техьонг.. Един ден не ми даваш да си почина. - извърна очи, прибра ключовете в джоба си и слезна долу при Те.
В къщата където живееха момчетата имаше и малка закусвалния, от която си изкарваха добре пари.
Техьонг си сложи бялата престилка и отиде при тестото, което бе приготвено вече, почвайки да го меси.
-Хьонг, оправи столовете и вдигни решетката, за да видят, че е отворено. - каза Те.
- Това щях да правя.. - Йонги отиде до входната врата за сладкарницата и с ключа, който му даде Те отключи решетката и я бутна настрани.  Докато Шуга оправяше столовете и масите, Ви пусна фурната, за да се изпекът хлебчетата.
- Помогни ми да избършем масите! - Йонги му метна един парцал и двамата почнаха да бършат масите. Вече бяха готови и спокойно можеха да седнат, за да си починат.
- Оф, Те! Часът е 8:56, абе кажи-речи 9:00.. Много рано отворихме.. Защо не в 10:00 както винаги? - намуси се Йонги.
- Защото има и хора, които минават от тук по това време и са изгладняли.. - щом изрече това Те 2ма души влезнаха и седнаха на близката маса, а Те веднага отиде при тях усмихнат.
- Добро утро, какво да бъде?
- Желая едно сутрешно кафе като за добро утро и рамьон, обаче да е опакован като за вкъщи. - жената се усмихна, Ви се обърна към мъжа, който изглеждаше груб и доста изнервен.. - А Вие господине?
- Аз нищо не желая. Давай по-бързо на тая поръчката и да тръгвам, чдюе бързам. - Шуга и Те се стреснаха от тези думи и двамата веднага избягаха в кухнята..
- Хьонг, чу ли го този как говори? Мислиш ли, че е ядосан на жена си?
- Не знам и не желая да знам.. Просто дойдох да ти помогна с поръчката преди този да вземе да направи нещо на жената!
- Дали я бие? - двамата се спогледха и метнаха поглед към двойката. - Ами като гледам колко са спокойни не мисля.. - отрече Йонги.

   След 10 минути поръчката беше готова и Йонги ѝм я подаде. - Заповядайте, сметката е общо 4,50вона.
- Какви ти 4,50? Да не е някакъв ресторан, че да давам толкова?? - провикна се мъжа и се изправи, забивайки остър поглед към Йонги. Сърцето на Шуга направо подскочи и беше на път да се напишка.
- Просто се шегувахме! - каза Ви. - Нищо не ни дължите. Може да си вървите!
Мъжът хвана жената грубо за ръката и излезна с нея от магазина.
- Те, ще ги проследя.. Виж, горката жена! Гледаше го със страах. Няма да я бъде тая! - свали си престилката и тръгна да излиза, но Те го хвана за ръката и му каза с тихи думи 'Внимавай.. ' и го пусна.

    Йонги тръгна след двойката, за да разбере какво става.
- Казах ти, глупачке да не влизаме там! Видя ли? Онея двама лигльовци разбраха, ще те тормозя! - удари силен шамар на жена си и тя падна на земята,  изпускайки кафето  върху мъжа си. - Некадърница! И да падаш като хората не можеш. Целия ме направи на кафе! - почна да я рита, но спря, защото Йонги метна камаче по него.
- Чувал съм, че да биеш жена е грях и ще гориш в ада! - провикна се Йонги и продължи да мята камъчета по него.
Мъжът вече изнервен се обърна грубо към Йонги.
- Защо не ходиш в час и не си гледаш уроците?
- Аз училището го минах отдавна, боклук такъв! - метна и последния си малък камък по него и хукна да бяга, защото разгневения човек го подгони.
  Йонги се предаде много бързо, защото от време на време острата болка завладяваше глезена му и той се спъна. "Ох, мамка му!! Мъртъв съм." помисли си той.
- Я кажи как ме нарече преди малко, пикльо такъв! - извика пред него мъжа и го хвана за блузата.
- Не си ли глух? Нарекох те боклук! - изсмя му се в лицето. (хуахуа хдд)
- Мъртъв си! - мъжът го бутна на земята и му удари силен юмрук.

// гледната точка на Джимин //
Реших да пропусна втория час, защото адски ми беше зле и реших да се поразходя около училището.
Докато се разхождах случайно видях как двама се бият.. По-скоро единия лежи безнадеждно на земята, докато другия го удряше. Стреснах се, ще може да го убие и.....

Та, това е. Надявам св, част да ви е харесала :зз

StrangerWhere stories live. Discover now