Stranger

006

* Гледната точка на Лили  *
  
- Ох, мразя часа по физическо!!! Само ме скапва.. - казах си на глас и се проснах на леглото ми и тогава чух писукащия телефон на Кук.
Сигурно си го беше забравил на леглото си и станах да видя защо писука. Търсех го няколко секунди из неговото разхвърлено легло и щом го намерих реших да му разгледам малко менюто, хихи. :PP
Видях, че някой му е писал по месинджър и го отворих. Шокирах се като видях чата.
Джунгкук беше излъгал някъв си, че е момиче. И то не какво и да е, а мен. Изкрещях силно. Щях да му съсипа хубавичкия чат, но ми стана гадно и го осавих, но нямаше да оставя нещата така.

   Беше вечер, а Кук още не се беше прибрал. Тъкмо слизах надолу към кухнята, когато видях Кук и Юри да влизат през вратата.

- Идиот!!!!! - изкрещях като истерична и двамата се стреснаха, а аз се нахвърлих на Кук, раздавайки му справедливи ударчета.
- Спри, спри! - каза Кук и накара Юри да ме отдръпне от него. Така и направи той. - Какво ти става? Защо ме биеш? - питаше учудено.
- Защо ли? Ами да видим защо.
Първо: закъсня за вкъщи.
Второ: трябваше да ме земеш от салона по физическо.
Трето: Излъгал си момче, че си момиче! - показах  телефона му и се стресна от него, защото явно не беше очаквал да разбера още на първия ден. Юри от своя страна се хилеше на Кук, защото е направил такава простотия.

* гледнат точка на Лили свършва *

- Извинявай, Лили....просто не знаех...нямах време да измисля нещо, тоест да се сетя за друго момиче. А и ти ми изглеждаше добре. - наведе се виновно и Лили му се усмихна.
- Прощавам ти. Ама не давай повече мои снимки на непознати хора, ок? - запака отговор и се усмихна след като Кук кимна.
- Ще ходя да изпратя Юри до тях и се връщам. Кажи на мама и на тате, ако си дойда по-късно от тях.

* гледната точка на Кук *

Мали. Радвам, се че сестра ми ме разбра, защото направо щеше да ме убие... Даже по-лошо... Щеше да пише на Техьонг! Оле Техьонг.. Забравих съвсем за него. Добре, добре..ще му пиша после. Защо не спра да си говоря сам?

Изпратих Юри до тях и се прибрах. Мама и тате не се бяха прибрали. Лили беше заспала, а телефона ми е оставен да се зарежда.. Благодаря Лили.
Преоблякох се и си легнах на леглото, вземайки си телефона и веднага почнах да пиша на Техьонг.

// В чата //
User665: Пиша ти малко късно, но чак сега се прибрах
Техьонг: Няма нищо. Наяде ли се поне? :П
User665: Дап хд Ох...днес чата ни ще бъде къс
Техьонг: Защо?
User665: Защото ми се спи и трябва да нанам...
Техьонг: Ясно... Лека нощ
User665: Лека ^.^

// край на чата и на гт на Кук//

Двамата си оставиха телефоните и заспаха. Техьонг беше заспал, защото му беше скучно.

| В съня на Техьонг |
  - Хей, красавецо! Искаш ли малко да се позабавляваш с мен?
- Не, благодаря. Спи ми се...
- Хайде де! Няма да ти отнема много от времето...просто последвай сянката ми.
   Те тръгна след черната сянка, за да разбере кой е... Те застана пред красиво седналото на тревата момиче. Косите ѝ бяха руси. Очите не ѝ се виждаха, защото беше с наведена глава. Щом тя си вдигна главата и го погледна, Те се смая. Смая се от прекрасните ѝ кафяви очи.

- Оо! Умрях ти.. Ти си Лили. Не мога да повярвам, че си с мен... Толкова си красива!
- Защо не седнеш до мен, Те? Нека поберем заедно цветя.
- Иска ли питане?
  Техьонг седна срещо момичето и ѝ се усмихна. Тъкмо тръгна да откъсва едно от цветенцата и тогава всичко около него се смрачи. ....

Следва продължение... Знам..стана малко тъпичкo, но ще се надявам да Ви хареса