Покрита в тъмнина(Спряна)

Летящият замък

Събудих се обхваната от ужас за да спра проклетата песен (единствената причина да имам gagnam style на телефона си е, че я мразя достатъчно за да стана и да я изключа).

Пуснах хубава музика за да си промия ушите и си оправих багажа. Знам, че може да се окаже някаква шега, но просто ще проверя. След това закусих остатъка от млякото с нескуйк и отидох да се изкъпя.

След една дълга вана (обичам водата) реших да облека едни тричетвърти панталони в неоново лилаво, тъмнозелен потник с щамповани котенца и черни кецове. Сресах заплетената си коса - не без някой друг неприличен израз... и после вързах задната част на опашка - оставяйки светлите кичури отпред.

Взех си някой неща в една светлосиня чанта(телефон, лаптоп, таблет за рисуване, ключовете - който ако се получи ще оставя долу, зарядни, слушалки, една тетрадка с бели листове, несесер с моливи, гумички, острилка и камера) след което излезнах през врата, заключих, отидох до стълбите.... И после се върнах и проверих дали багажа ми е още там. Нямаше го! На негово място имаше една бележка която гласеше:
"10:20, Госпожице Александрова"

Подсмихнах се и пак излезнах - този път наистина. Оставих ключа долу при портиера с обяснението, че сменям училището. По изражението му реших, че новината за изключването ми, се е разпространила бързо.

Излизайки от сградата си извадих телефона да видя колко е часът. Вече беше 9:40 затова се забързах малко. Стигнах сградата и тъкмо се зачудих как ще стигна до покрива с писмото в ръка, когато човека пред вратата ме видя и каза:
-И Вие ли сте за покрива? Преди малко минаха някакви хора които направо ме побъркаха докато успея да има кажа. -усмихна се мило и като се има предвид, че ръцете му трепереха като луди изглежда доста го бяха наплашили.
-Ами да, много Ви благодаря господине. -газах мило на горкият човек.
Той малко се по успокой и ме упъти.

Когато стигнах на покрива и там видях - Жената котка (версия лиляво) прегърнала през раменете едно момче със същата лилава коса като нея, а мъжът който стана на врапче, прегърнаще едно момиче и едно момче (изглежда близнаци).

Зад тях имаше няколко.... по-нормално изглеждащи семейства. След вчера малко посвикнах, че най-вероятно всичко това е халюцинация, а аз съм в кома или лудница. Погледнах часовника си на Хело кити...(просто нормален розов часовник дори не беше на Хело Кити, но аз така си му казвам) и беше 10:17 - почти време за да дойде "замъкат".