Покрита в тъмнина(Спряна)

Ментов сладолед и водни пързалки

С госпожа.... Саламкова (хич не съм добра с имената на учителите..... В смисъл винаги ми звучът като нещо страно) оставихме Майкълллл (май всъщност беше Михайл... ще го питам после и ако е Михайл ща бъде Мишо! А ако е Майкъл ще се казва Микепицанджело!) Та значи оставихме го в неговата стая минахме по ОЩЕ един префърцунен коридор, завихме и се качихме по някакви стълби.... След още няколко завоя и какво ли още не (трябваше да бутнем една тухла за да се оттвори таен проход и дааа ще ми трябва една карта на това място) стигнахме до една врата която изглежда беше моята защото госпожа Саламкова (като и науча името прякова и остава така!) спря пред нея.
Отвори вратата, а вътре ме чакаше съвсем нормална стая - едно легло като всяко друго покрито със светло сини завивки и една тъмно синя възгланица, бяло нощно скафче, бял гардероб, бяло бюро..... Стените бяха в тюркуазено, а на пода беше най-интересното нещо в стаята - един мек и пухкафичък тъмносин килим покриващ паркета.
Госпожа Саламкова се завъртя и излезе през вратата (принципно госпожите излизат през прозореца нали знаете как е).
Отидох на леглото и се проснах отгоре кат топка за боулинг или нещо си там.... Мозъкът ми сякаш е пълен с памук.... Та след като полежах малко отидох до бюрото, седнах и видях някаква програма.... И видях че почти съм закъсняла за " Обиколка на летящият магически замък без да се ползва водната пързалкалка " или както е там ( ако никой не се е посетил моят памет си е боклук).

Тръгнах след като набързо набързо видях къде ми е куфара и какво има в раницата...
Когато стигнах Майк-хаил вече беше там до една нова госпожа която с този нос просто прилича на вещица на една от онези зелените.
- Закъснава-.......
-Да, да знам - все тая. - прекъснах я'. - Какво ще правим сега?
-Не си ли видя поне програмата малка шан?
Забравих ли да спомена че тя беше някакво джудже с две педи по ниска от мен?И какво е шан? Докато Ми-нещо си там - се опитваше да скрие изтеричният си смях, аз естествено и отговорих.
- Да не очаквате да запомня това нещо от едно четене? ...госпожо. -нарочно добавих с закъснение(би било добре ако посвикна да не побърквам учителите... ама вече е малкооо късничко затова)
- Не очаквам и да завършите, но сигурно ще искате. -е поне знае как се отвръща.
- Сигурно ако ни обясните какво става тук? - включи се хилещият нарцис стоящ отстрани.
-В какъв смисъл какво става тук?
- Ами така..с този летящ префърцунен пансион или каквото е там.
-Вие малки.....
-Сладурчета, госпожооооо?
-Шанове, който нямат и най-основни маниери би ще разбере това с времето.- продължи тя сякаш не съм преговаряла. Разбира се ако не броим, че едвам не си счупи зъбите от скърцане.
-Та госпожо Тихувска ще почваме ли?