The Story Of My Life

2

След дълго мълчание, реших че трябва да разваля тишината:
- Така и не се запознахме, аз съм Сара !
- Оо, аз съм Камерън! - отвърна ми той и след което отново заби поглед в земята. Мислеше за нещо, дали щях да бъда много нахална ако го попитам за какво мисли...:
- Добре ли си? - попитах .
- Просто твърде много ми се насъбра, но не искам да те натоварвам с моите проблеми !!! - отвърна ми той с някак тъжен глас.
- Няма проблем можеш да споделиш ако желаеш.
- Ами добре. Преди около година - започна той а аз се съсредоточих в него - с майка ми се преместихме да живеем тук, след като баща ми ни напусна. Мама беше много тъжна и реших че трябва да се преместим в друг град далече от него. Така се озовахме тук, мама се запозна с един мъж и аз също намерих приятели.
- Съжалявам - отвърнах - явно ти е било много тежко!!
- Да, но вече съм по-добре. Срещнах приятели, които вече чувствам като свои братя. Ами ти?
Стреснах се.
- Ка-Какво аз ?
- Ами как е в твоето семейство?
- Преди 4 години майка ми загина в самолетна катастрофа....- една сълза се стече по бузата ми..
- Хей Хей недей да плачеш, хайде ще те изпратя до вас, а утре можем да се видим ако искаш?
- Разбира се !!

20 мин. по-късно :

- Ето записах го - казах на Камерън като му върнах телефона на който бях записала номера си и той върна моя на който беше написал своя.
- Ще се чуем утре Сара, лека вечер!
- Мерси и на теб.
Влязох в къщата тихо за да не събудя баща си, защото беше 3:30 все пак. Запътих се към стаята си и влязох в банята. Взех си бърз дуж, измих си зъбите и се върнах отново в стаята ми. Облякох си пижама и се метнах в леглото и неусетно съм заспала.