The Story Of My Life

10

След вечерята снощи си легнахме. Тази сутрин станах и направих палачинки, любимите ми. Наредих масата и се зарових в телефона ми. Разглеждах снимки в Инстаграм......изведнъж някой ме стисна за връта и каза :
- Ставай иначе ще пострадаш !! - каза с твърд глас човека.
Много се уплаших, станах и когато се обърнах и видях Камерън ми идеше да го убия. Той се смееше като луд.
- Съжалявам, мила исках да се пошегувам! - каза Кам докато продължаваше да се смее.
Нищо не казах, тръгнах към стаята ми и се заключих. Чух как Камерън идва и започна да тропа и да говори:
- Сара, стига. Моля те, съжалявам. Незнаех че ще стане така. Сараа???
Камерън започна да блъска по вратата и да крещи.
- Сара отваряй вратата веднагаа!!!!
- Камерън, моля те остави ме сама.
- Няма да те оставя! - каза ми Кам.
- Камерън махай се, не искам да те виждам!
Чух как тресна по вратата на спалнята и малко след това и свистящите гумите на колата.  Облякох си черни дънки и голям черен суичър, черните ми кецове и излязох. Запалих колата и закарах в незнайна за мен посока и започнах да мисля : Сутринта когато ме стресна така, много се изплаших. Сетих се за ужасния ми спомен от детството.

Ретроспекция:

Преди около 5 години, прибирайки се от училище аз и една моя приятелка си говорехме. Забелязахме, че един човек ни следи, започнахме да тичаме, но той ни хвана:
- Ей малките - започна той - Искате ли да си играем?
- Не - казахме двете в един глас изплашени до смърт.
- Млъквайте! - извика - Ще правите каквото ви кажа!
- Няма - казах аз - Не.....- усетих тежката ръка на мъжа върху лицето си.
Събудих се в болницата, мама стоеше до мен и плачеше. Полицията не успя да разбере кой е мъжът и така и не разбрахме къде отиде моята приятелка.

Край на ретроспекция!

От тогава всеки ден се сещам, но не исках да кажа на Кам, защото не исках да го тревожа излишно. Той наистина много се ядоса...Страх ме е да не направи някоя глупост. Звъннах на Хейла, защото забелязах, че съм почти пред тях.
- Да, моля? - каза тя.
- Хейла, толкова се радвам да те чуя !
- Ооо Сара, как си, какво правиш? Откога не сме се виждали? - започна тя.
-  Ами наблизо съм и мислех да мина да се видим?
- Разбира се. Чакам те ! - каза тя и затвори.

Спрях колата и почуках на вратата. - Сараааа! Ако знаеш колко ми липсваше! - погледна ме за момент и се стресна - Какво се е случило, цялата си пребледняла? Бързо влизай.
Седнахме на дивана и тя започна:
- Хайде сега Душко започвай да разказваш какво се е случило?- Колко добре ме познаваше тя. Разказах и всичко което се бе случило днес, как се скарахме с Камерън, но си замълчах за рязането. Тя много го мразеше и щеше да ми чете конско 2 часа. Излях си всичко. Реших тази вечер да спя тук при нея, но пък се притеснявах за Кам. Реших да му изпратя един смс за да не се тревожи :
" Кам, тази вечер ще спя в една приятелка, не се притеснявай!"
- Видяно.
Хейла ми даде една от нейните тениски и едни къси панталонки. Легнахме, говорехме си до късно, Хейла заспа, но аз останах будна още дълго мислейки си за Кам.
Сутринта, когато станах с Хейли пихме кафе и реших да се прибера и да видя дали Кам е вкъщи.
Още с отключването на входната ни врата ме побиха тръпки. Влязох, огледах се, но не видях Камерън никъде. Отидох в спалнята и го заварих да спи сладко, сладко. Реших да не го будя още. Влизайки в кухнята забелязах две бутилки от уиски на масата. Ясно защо Камерън още спи при положение, че вече е 12:30. Оправих набързо и отидох в хола, отворих лаптопа си и си пуснах някакъв филм.