Тя е едно обикновено момиче на 17 години. Има обикновен живот. Вманиачена е по телефона си. Обича музиката, филмите и социалните мрежи. Да кажем че е популярна в интернет но не се фука с това. Но едно изпратено по погрешка съобщение ще промени живот...
Бях на моето място. Беше ми скучно и реших да дойда тук. Тук се чувствах жива. У дома. Чувствах се свободна. Изведнъж телефона ми извибрира. Имах съобщение от Джак.
Дж: Хей.
С: Хей. Какво правиш?
Дж: Навън съм с момчетата. Ти?
С: Навън съм сама.
Дж: Защо си сама?
С: Ами станах рано и отидох на моето място. Тук не водя никой.
Дж: Аха. Аз си нямам мое място.
С: Ами ти си известен все пак.
Дж:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Имаш поздрави от Камерън.
С: Мерси.
Дж: А къде са Сам и Стела? Защо не си с тях?
С: Сатанах рано и реших да дойда сама. Те по някое време ще ми звъннат.
Станах и тръгнах да се разхождам. Докато гледах в телефона си някой се блъсна в мен. Беше русо момиче с кафяви очи. Тя: Извинявай. Много съжалявам. Не беше нарочно. Аз: Хей няма проблем. Спокойно. И аз извинявай. Аз съм София. Тя: Аз съм Алексия. Приятно ми е. Аз: И на мен. Та какво правиш на това място? Тя: Ами нова съм и намерих това място вчера. Уча в близкото училище. Аз: Аз също уча там. И идвам тук често. Ол изчакай малко.
Дж: Това е супер. Дж: Леле да беше видяла Картър как падна. Трябваще да го снимам. Дж: Софи? Дж: Там ли си?
С: Да да тук съм. Извинявай заговорих се с едно момиче.
Ал: Искаш ли да се разходим? Аз: Добре.
С: Джак може ли да ти пиша по-късно?
Дж: Добре. Чао. С: Чао.
Аз: Готово. - прибрах телефона в джоба си - Къде ще ходим? Ал: Ами да отидем за сладолед? Аз: Добре. Двете тръгнахме към бутката за сладолед. Мисля че си намерих нова приятелка.
*Хееей ето я главата. Дано не е била твърде скучна. В някоя от следващите глави ще кача снимка на Алексия. До следващата глава.*
