Texting with Jack Johnson

Глава 3

Минаха няколко дни. С Джак си пишем всеки ден. Доста се опознахме. Разбрах неща за него които ги няма в интернет. И вече не се държах като побъркана когато ми напише нещо мило. Сега лежах на леглото в стаята си и бях усилила музиката. Изведнъж телефонът ми звънна. Джак? Досега не ми е звънял. Вдигнах му.
Аз: Ало?
?: Коя си ти?
Това не беше Джак. Май беше другия Джак. Гилински.
Аз: Ти да не си Гилински?
Той: Как разбра?
Аз: Ами гласовете ви с Джонсън се различават.
Той: Просто исках да разбера кой му е станал толкова важен.
Аз: Чакай. Как така важен?
Той: Постоянно говори за някакво момиче но не ни казва за коя. Ти ли си това момиче?
Аз: От къде да знам.
Той: Как въобще с него се запознахте?
Аз: Ако той иска ще ти каже.
?: Какво правиш с телефона ми?
Това май беше Джонсън.
Джак Г.: Амииии....
Джак Дж.: Я ми го дай.
Чух как двамата нещо спорят.
?: Аз съм Джонсън.
Аз: Защо Гилински ми се обажда от твоя телефон?
Джак: Защото е досаден. Излез от стаята.
Аз: Ъ?
Джак: Не говоря на теб. Чакай малко. Джак разкарай се..... Ето ме.
Аз: Добре. Хей да те питам...
Джак: Да?
Аз: Наистина ли можеш да рапираш толкова бързо като в песните ви с Джак?
Джак: Да. Защо?
Аз: Интересно ми е да те чуя на живо.... почти.
Джак: Ами добре. Какво да ти израпирам?
Аз: California.
Джак: Добре.
Джак започна да рапира. Аз стоях и го слушах с отворена уста. Той приключи с рапирането.
Аз: Уау.
Джак: Твой ред е.
Аз: Амм какво?
Джак: Искам да те чуя как рапираш. Ако искаш може да е нещо по-бавно.
Аз: Какво намекваш?
Джак: Добре тогава нека пак е California.
Аз: Но аз не мога.
Джак: Тогава....
Прекъснах го.
Аз: Джак. Аз не мога да рапирам.
Джак: Хайде де.
Аз: Не. Не мога. Бъркам думите а и никой не го прави като теб. Ти имаш талант за това.
Джак: Добре. Този път се измъкна. Но когато се видим няма как да избягаш.
Аз: Ти не знаеш къде живея.
Джак: Написала си местоположението си в Instagram.
Аз: Ол я стига.
Той се засмя.
Джак: Ако искаш мога да те науча.
Чух пиукане в ухото си. Стела ме търсеше на втора линия.
Аз: Джак ще ти затварям защото ме търсят на втора линия. Ще си пишем нали?
Джак: Разбира се. Чао.
Затворих на Джак и вдигнах на Стела.
Тя: Шмати. У вас ли си?
Аз: Да. Защо?
Тя: Нали помниш че днес със Сам ще спите у нас?
Аз: Да.
Тя: Готова ли си?
Аз: Да? Да не сме на разпит?
Тя: Почти съм до вас. Може да излизаш и да взимаме другата шматка.
Аз: Добре. Само да се обуя и те чакам.
Тя: Добре.
Затвори ми. Аз взех телефона и раницата си (в която държах нещата ми за преспиване), обух си кецовете и излязох.

*Съжалявам че стана малко скучна. Просто не искам да ги правя дълги както в другите ми книги. Но все пак се надявам да ви е интересно и да продължите да четете книгата ми. До следващата глава.*