Texting with Jack Johnson

Край на историята

Аз: Моля Ви господин директор. С този концерт училището ще добие доста популярност. Ще има повече ученици които ще искат да учат тук. Знаете колко са известни Magcon. Аз и приятелките ми ще се погрижим за всичко. А парите отиват за училището.
Директорът: Защо сте нолкова сигурна че това ще се получи?
Аз: Просто вярвам. Нали винаги сте ни учили на това. Да вярваме въпреки всичко. Надеждата умира последна.
Той: Харесва ми как мислиш. Съгласен съм. Нека бъде тази събота от 18:00.
Аз: Много Ви благодаря. Няма да съжалявате.
Той: На това се надявам. А сега вървете в час защото остават две минути.
Аз: Добре и отново Ви благодаря. Довиждане.
Излязох от кабинета на директора. Сам, Стела и Ал ме чакаха там.
Ал: Е?
Аз: Съгласен е. В събота в 18:00 трябва всичко да е готово.

След часовете аз, момичетата и Джаковците посрещнахме останалите от Magcon. Поздравихме се със всички. Джонсън беше сложил ръка на раменете ми.
Той: Ти си магьосница.
Аз: Защо?
Той: Защото успя да убедиш директора ви да изнесем концерта в училището.
Аз: Не беше трудно.
Тайлър се приближи към нас.
Той: Хей. Исках да се извиня. Бях голям глупак.
Аз: Няма нищо. Всеки допуска грешки. Важнжто в момента е че трябва да оправим залата за концерта и да разпратим за него из квартала.
Ал: Вече е готово.
Аз: Как така?
Тя: Имам връзки.
Аз: Супер. Да се заемаме.

След няколко часа бяхме готови. Беше около полунощ. Всички се проснахме по земята. Честно да си кажа бях толкова уморена че заспах.

?: ХАЙДЕ СТАВАЙТЕ НЯМАМЕ ЦЯЛ ДЕН!
Стреснах се и подскочих. Всички се бяха събудили. Матю беше на сцената и ни беше събудил викайки с микрофона.
Всички (без Матю): МАТЮ!
Аз: Е поне знаем че звука е добре.
Картър: Но ние сме готови с украсата. Защо ни събуди бе идиот?!
Наш: Хей успокой се. Трябва да хапнем и да отидем да се оправим. А билетите кой ще ги продава?
Стела и Сам: Ние се заемаме.
Ал: Аз съм със звука. Ще го пооправя малко.
Аз: А аз съм водещата. И ще донеса дрехи на момичетата.
Ал, Стела и Сам: Ама.....
Аз: Ще ви дам мои дрехи. Нали носим един и същи номер. Хайде вдигайте си мързеливите задници и да действаме.
Матю: Хайде първо да ядем.
Арън: Добре хайде.
Отидохме до McDonald's. Беше почти обяд така че направо обядвахме. Аз се прибрах. Облякох се и избрах дрехи за момичетата.

Взех една раница и сложих дрехите вътре. Също сложих гримове и четка за коса. Взех раницата и тръгнах към училището.
Сам: Билетите бяха разпродадени за нула време.
Стела: Ал е доста добра.
Аз: Така е. А сега да се приготвяте.
Влязохме в залата където беше Ал. Подадох на всяка дрехите които съм им избрала и те отидоха да се преоблекат. Аз посрещнах момчетата.
Аз: Готови ли сте?
Момчетата: Да.
Аз: Тогава отивайте зад кулисите.
Те кимнаха и ме послушаха. Отидох в женската съблекалния където момичетата се оправяха.
Аз: Хайде че имаме 10 минути. Хората се редят да влизат.
Момичетата бяха готови. Излезнахме и пуснахме всеки който имаше билет. Всички се настаниха по столовете. Застанах на сцената и взех микрофона.
Аз: Здравейте. За нас е чест че сте тук. Но нека не ви отекчавам с речи. Представям ви момчетата от MAGCON!
Последното го извиках. Всички започнаха да пляскат и да свирят. Отидох зад кулисите.
Аз: Ваш ред е.
Момчетата кимнаха. Всички отидоха на сцената. Джонсън се обърна към мен. Отидох и набързо го целунах по бузата защото скоро нямаше да отиде при другите. Той се усмихна и излезе на сцената.
Концертът мина супер но вече му дойде краят. Всички се разотидоха а ние започнахме да чистим. Прибрахме набързо нещата и изчистихе боклуците. След това всички се прибрахме. Момичетата щяха да спят при мен. Когато си легнахме веднага заспахме.

Трябваше да изпращаме момчетата. Не мога да повярвам на това което се случи. Бяхме пред автобуса им.
Аз: Наистина ли трябва да си тръгвате?
Шон: За съжаление не можем да останем.
Камерън: Но пък ще идваме на гости понякога.
Отидох при Джонсън.
Той: Не искам това да свършва.
Аз: Аз също.
Той: Но..... ела с нас. Ще бъде забавно. Ще сме заедно. Аз и ти.
Аз: Джак трябва да завърша училище.
Той: Значи.... това ли е? След всичко което се случи?
Аз: Съжалявам. Но трябва да остана. Хей ще си пишем всеки ден като преди.
Той: Нямам търпение да те видя отново.
Тогава ме целуна. Отвърнах му.
Гилински: Хайде Джак. Трябва да тръгваме.
Отделихме се. Джонсън се запъти към вратата на автобуса. Обърна се за последно към мен.
Той: Обичам те.
Аз: И аз те обичам.
Вратата на автобуса се затвори. Те потеглиха. Гледах отдалечаващия се автобус.