Indigo.

Първа глава.

Събудих се. Бавно отворих очи и протегнах ръка, за да взема черния си АйФон от нощното си шкафче. Беше 6:43. Както и предположих - пак съм се събудила прекалено рано. Имах почти два часа, преди да трябва да изляза за училище.

Изправих се и се протегнах. Запътих се към банята. Измих лицето и зъбите си. Мама пак бе забравила да сложи кърпа в банята ми, затова изтръсках ръцете си, с цел да ги изсуша поне малко. Щом се върнах обратно в стаята си дръпнах леко едното перде, за да видя какво е времето. Септември месец е и температурите много се менят. Сутринта може да е много топло, а вечер може да замръзнеш.

Щом погледнах към басейна там видях сестра ми да прави сутрешната си тренировка. Въздъхнах и седнах на леглото си. Взех телефона си. Нямах съобщения. Не влизах в социални мрежи. За какво въобще ми беше?

Метнах телефона на леглото си и легнах бавно. Защо не мога да бъда нормална? Защо не мога да спя до късно? Защо не мога да завържа приятелства? Защо не мога да събирам повече харесвания на снимките си? Може би защото не качваш снимки, глупачко. Въздъхнах. Защо не нога да бъда като сестра си?

Тя става всяка сутрин в шест. Тренира, тича и плува. Взима си душ. Прави си смути за закуска и гаджето ѝ идва да я вземе. Гаджето ѝ. Защо не мога да имам гадже?

Реших да спра да мисля затова, защото колкото и да го мисля, аз винаги ще бъда никоя и никога няма да кога да съм като нея. Изправих се и отидох до гардероба си. Извадих впити, чисто черни дънки и раздърпан, плетен, сив пуловер. Да, беше доста топло за пуловери, но какво да се прави. Аз съм каквото съм. А аз съм човекът, който би носил пуловер, когато навън е +20°C. Взех черния си сутиен, един от многото в този цвят. Облякох се и издърпах старите кецове от изпод леглото си. Бяха стари - да, но си ги обичах. Нашите ме затрупваха с дрехи, които надали щях облека някога. Богати са. Много. Но въпреки това със сестра ми израстнахме в нормални условия. Без бавачки или чистачки, без частни партита, без безумно скъпи вещи.

Преди да изляза от стаята си оправих леглото си и отворих широко двата прозореца. Грабнах раницата си и тръгнах надолу по стълбите към кухнята.

Татко седеше на дивана и четеше вестник. Мама шеташе нещо в кухнята, вероятни ми правеше закуска.

- Добро утро. - казах.

- Добро утро, хлапе. - поздрави закачливо татко.