Втора глава.

101 23 11
                                    


Седях на стълбите, водещи към четвъртия етаж, който не функционираше. Никой не идваше тук. Беше ми приятно да седя и да гледам двора през малкото прозорче.

Гледах съучениците си. Сестра ми. Джейсън. Дейвид. Видях и още две - три познати лица. Нямах приятели. Всъщност имах една приятелка. Може да се каже, че доста си приличаме.

Тя е не по - малко задръстена от мен, но точно това ни сближи. Познавам я от шест години, но от четири може да се каже, че сме малко по - близки. Но сестра ми си остава най - близкия ми човек. Разбира се няма как да говоря с нея на всички теми. Затова е Роузи.

С мама никога не сме били много близки. Някак си.. не мога да и споделям. Не знам причината. Знам, че тя ми е майка и, че ме обича безумно много, но никога не сме имали типичната ''майка и дъщеря''  връзка. Преди мислех, че причината е сестра ми, но с времето си дадох сметка, че аз просто съм '' развалена '  и никой не е виновен затова.

Телефонът ми извибрира. Сбръчках вежди и го взех.

Съобщение.

От непознат номер.

'' Днес си много красива. ''

Седях няколко минути и се взирах в екрана на телефона. Надали това съобщение е било предназначено за мен. Вероятно са сбъркали номера. Последва и второ съобщение.

" Защо не ми отговаряш? Виждам, че си го прочела. ''

Дали трябваше да напиша нещо. Вероятно.

" Кой е? ''

И така и не получих отговор цял ден. Поглеждах телефона си през две минути, но нямах нови съобщения. Явно наистина е било просто грешен номер.

Часовете свършиха. Прибрах се пеша. Качих се в стаята си и както очаквах вкъщи нямаше никого. Щом се качих свалих дрехите си. Обух черен клин и пуловер, подобен на този, който носих днес, но по - захабен и стар. Легнах на леглото си и се свих. Беше '' онзи период '' от месеца.

Защо момичетата сме толкова прецакани? Не стига, че ние създаваме новото поколение, носейки дете 9 месеца в корема си, след това го гледаме почти 18 години, ами на всичко отгоре имаме кръвотечение всеки месец?

Изпуфтях и закрих главата си с възглавницата, когато чух леко почукване на вратата.

Hai finito le parti pubblicate.

⏰ Ultimo aggiornamento: Aug 08, 2016 ⏰

Aggiungi questa storia alla tua Biblioteca per ricevere una notifica quando verrà pubblicata la prossima parte!

Indigo.Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora