-Вече към сита!-възкликна Айлин и се усмихна доволно.
-Най-накрая. - засмя се Дани и я погледна с усмивка.
-Защо най-накрая, не ми отне много време.-каза тя и сбръчка вежди.
-Както и да е.
-Добре.-усмихна се момичето. -Сега какво ще правим?-обърна се към всички.
-Ние ще се прибираме, стана късно. - съобщи Джесика, поглеждайки към Трой и Лорън.
-Къде отивате?-попита Айлин объркано.
-Вкъщи.-отговори Трой.
Щом чу това, Лорън заподскача от радост.
-Йей, мамо, ще видя къщата на тате.-каза развълнувано тя, усмихвайки се сладко.
-Да, миличка. - усмихна й се Джес, прегръщайки я.
Трой ги гледаше и се усмихваше, радваше се, че дъщеря му е щастлива. Джес и Трой станаха, хванаха Лорън за ръка и помахаха на Айлин и Дани. Айлин и Дани също им помахаха, след което младото семейство напусна ресторанта, оставяйки ги сами.
-Е, ами ние какво ще правим? - попита развълнувана Айлин.
-Предложи нещо ти.-засмя се леко момчето.
-Да се разходим някъде? - повдигна вежда тя.
-Съгласен.-усмихна се Даниел.
Той повика Нора и плати сметката, след което двамата с Айлин излязоха от малкото ресторантче.
-Сега къде ще се разхождаме?-попита тя.
-Какво ще кажеш в парка?
-Съгласна.
Даниел нежно хвана ръката й. Момичето се усмихна при този жест и облегна главата си на рамото му. Момчето погледна към нея с усмивка. Покрай нея се чувстваше невероятно,нещо, което не беше чувствал от много време насам.
-Дани.-каза изведнъж тя, поглеждайки го.
-Да?
-Искам сладолед.-засмя се тя, изчервявайки се леко.
Дани се засмя и я поведе към количката за сладолед.
-Какъв сладолед искаш?-попита я с усмивка.
-Ами...шоколадов.
-Добре, два шоколадови, моля.-каза момчето на продавача.
YOU ARE READING
You make my life hell, but i love you
FanfictionОбичах го повече от всичко, бях готова да направя всичко за него. За него жертвах всичко, но дали това беше правилният избор? Сега съм сама, нямам никого. Той е виновен за всичките сълзи,които пролях, за всичката болка,която изпитах, за това,че жерт...