You make my life hell, but i love you

Алкохол и Хами

ДУМИТЕ С ПО-ТЪМЕН ШРИФТ СА МИСЛИТЕ НА НАШ И АЙЛИН! 

-Айли?-Наш разруши тишината, настанала в стаята.

-Наш, разкарай се, провали всичко,отново! - развика му се Джесика.

-Айлин, не е това, което си мислиш. Моля те, повярвай ми!-каза той и се опита да се приближи, но тя отстъпи назад и това го спря.

-Казвал ли си й, че я обичаш?-попита тихо, докато сълзи се спускаха от очите й, но тя не си правеше труда да ги спре.

-Аз..Айлин, моля те повярвай ми.- каза и сълза се образува в окото му.

До сега не бе плакал заради момиче.

-Отговори ми, Наш!

-Аз..аз..да,казвал съм й го.-призна си той, а това съсипа Айлин до основи.

-Махай се.-прошепна.

-Айлин, не ме гони, недей.-пледира Наш срещу разбитото момиче.

-Махай се,Наш, не разбираш ли,че вече не издържам?- каза през сълзи момичето.

-А-аз съжалявам, Айли. Ако може..-започна Наш, но Айлин не издържа и започна да крещи.

-Какво,Наш, какво? Да не би да си мислиш,че като ми кажеш 'съжалявам ' ще оправиш всичко? По дяволите, Наш, знаеш ли колко много значиш за мен, знаеш ли какво пожертвах за теб? Не, нали? Не знаеш,че заради теб семейството ми ме намрази, не знаеш,че изгубих приятелите си, не го знаеше,нали? А знаеше ли,че бях готова да сложа край на живота си?! - изкрещя му тя и залитна,но Наш реагира бързо и я хвана.-Не ме докосвай!-изсъска му тя и го избута от себе си.

-Айли..моля те.-помоли й се той.

-МАХАЙ СЕ!-изкрещя силно тя, докато сълзите замъгляваха зрението й.

Айлин усети как и се завива свят и седна на леглото, докосвайки леко коремчето си. Джесика я забеляза и бързо отиде до нея, карайки я да легне. Айлин легна назад и захапа устната си, когато усети как детето й ритна силно.

"Спокойно, миличък, всичко е наред." -каза му тя.

-Айлин, добре ли си?-попита Наш и тръгна към нея, но Мадисън хвана ръката му.

-Наш, защо си толкова загрижен за тази смотанячка?- попита с досада тя, а Наш беше готов да я удари за това,което каза.