*Неутрална гледна точка *
Наш тъкмо щеше да казва нещо на Айлин, но беше прекъснат от приятелката си.
-Да си тръгваме Наш, у дома!- изписка тя, гледайки мазно към Айлин.
Наш не каза нищо,но погледът му бе вперен в нея, в момичето му. Колкото и да го отричаше Айлин бе неговото момиче.
Мадисън хвана ръката на Наш и го задърпа към изхода на сградата, докато Айлин гледаше към него с насълзени очи.
Щом я видя почувства нещо.Нещо различно, нещо ново .
Нещо, което не не изпитвал до сега.
Когато излязоха от сградата, Айлин сведе погледа си.Постави ръката си на корема си и го погали.Усети нещо странно и стреснато премахна ръката си.Погледна към корема си и забеляза нещо.
Под тънкия плат на роклята и се бе очертала малка ръчичка.
Това беше неговата ръчичка, ръчичката на синът й.
Тя гледаше как тази ръчичка се местеше, сякаш търсеше точно определен допир. Допирът на Наш, на баща му.
-Мамо,виж!- чу се гласчето на Лорън.
Айлин вдигна погледа си и видя как Лорън любопитно гледа към коремчето й.
-Уха.- каза сестра й с усмивка, но когато видя сълзите в очите й, усмивката й замръзна и побърза да се приближи до сестра си.
-Какво стана, Айлин? - попита я притеснено.
-Наш..-прошепна тя, посмърчайки.
-Шшт, всичко е наред. - шептеше Джесика в косата на малката си сестричка.
Ръцете й се обвиха около Айлин, докато тя от своя страна зарови главата си в извивката на врата и рамото й.
Остави сълзите да се стичат по лицето й.
-Добле ли си, лельо Аййн?-попита Лорън, гледайки към Айлин.
-Всичко е наред, принцесо. - каза й с лека усмивка и я гушна.
-Не искам да плачеш, лельо Аййн. По-класива си, когато се усмихваш.-каза Лорън, целувайки Айлин по бузата.
-Благодаря ти, принцесо.- каза,триейки сълзите си.
Усмихна й се и я целуна по челото.
-Искате си да се рязходим в парка? - попита Джесика.
-Да!-изписка Лорън, а Айлин само кимна.
ESTÁS LEYENDO
You make my life hell, but i love you
FanficОбичах го повече от всичко, бях готова да направя всичко за него. За него жертвах всичко, но дали това беше правилният избор? Сега съм сама, нямам никого. Той е виновен за всичките сълзи,които пролях, за всичката болка,която изпитах, за това,че жерт...