Texting with Zayn Malik

Кенеди

Деби седеше сама. Минаха два дни. Беше й неловко да пише на Зейн. Ужасно се бе изложила. Изведнъж тропна по масата до нея.
-Какво токова. Та той ми прати снимка на п*ниса си. Хайде стига пък. Няма аз да се чуствам като к*рва заради него. Не няма начин. Омръзна ми. Просто ми омръзна. Защо изобщо се захванах с него. Отказвам се.
Тя грабна чантата си.
*Ще отида до мола. Там ще се разведря*-помисли си тя. В движени извади ключовете за колата си (кабриолет) и влезе. Щом стигна остави колата на паркинга и се запъти към най-близкия магазин за обувки. Само и единствено лятната гама щеше да я разведри. Щом влезе една много любезна жена веднага се приближи. Имаше дълга руса коса. Беше по ниска от Деби но и тя беше на 18. Имаше много красива усмивка и леки тръпчинки.
-Мога ли с нещо да ви помогна.
-Не....Ам всъщност разбрах че имате някакви сандали на промоция. Ще ме заведете ли?
-Ама естествено. Между другото се познаваме.
-Така ли?-възкликна Деби-От къде?
-Ами от уневерситета. В часа по Френски сме заедно. Аз съм Кенеди
-О да сетих се ти си момичето което всички наричаха бунтарката
-Самата тя.
И двете се разсмяха.
-Искаш ли да се поразходим и без това нямам настроение.
-Ами незнам колко е часът?
-13:01
-Тъкмо съм излязла в почивка .Да вървим
*Ох едно добро нещо в тази седмица* помисли си Деби и двете тръгнаха