My Secrets

10 юли

-Нее, тате какво правиш?
-Каквото е нужно-каза баща ми и фрасна Крис отново
-Не издържам повече-извиках се, хванах Крис за ръката и го задърпах на някъде.
-Ако избягате, не се връщайте-не сте добре дошли!
Не обърнахме внимание на крясъците и отидохме в близката аптека, за да взема спирт и памук, понеже баща ми беше сцепил устната на крис.
-Къде сега? Не може у нас вашите първо там ще проверят.
-В хотел? За една вечер, а утре ще измислим нещо.
-ОК.
Отидохме в един по отдалечен хотел-за всеки случай. Там ни настаниха в стая със спалня, една възглавница и една завивка, а когато попитахме за още един чифт ни казаха да се оправяме.
-Дай да ти промия раната.
-Не, не добре съм.
-Не си!
-Добре само защото ти ще го направиш.
-Боли ли те така?
-Да но една целувка може и да смекчи болката.
-Изнудвач!
-Хайде, де боли ме-каза той и направи кучешката муцунка.
Толкова беше сладък. Целунах го и станах, а зад гърба ми той изхленчи:
-Една целувка само смекчи болката, но при още една съвсем ще спре.
Какво пък толкова, реших да се отпусна. Седнах до него и започнахме да се целуваме, легнах върху него и точно, когато тръгна да ми сваля блузата на вратата се почука. Беше човек от персонала на хотела.
-Съжалявам за колегите ми. Заповядайте завивка и възглавница.
-Благодарим-каза Крис и затвори вратата.
-Еее, до къде бяхме стигнали-попита той
-Ами май до тук-казах аз, махнах си блузата и легнах върху него
-Сигурна ли си?
-Не, не съм. Но...
-Не ако не си, няма да те притискам-каза Крис, обърна се на другата страна и затвори очи.
Дано не ми се сърди.
-Лека и мека-измънка той
-Мека и на теб!

                           11 юли

Събудих се преди него. Измих се, облякох се и отидох до магазина. Взех малки кроасанчета и кафе. Като се върнах Крис беше вече станал.
-Къде беше?
-До магазина-казах и оставих нещата на масата.
Крис още изглеждаше разтревожен. Прегърнах го и после го целунах.
-Всичко ще е наред-прошепнах аз
-Знам, но се тревожа за теб.
-Няма за какво, няма да се крием вечно. Обещавам!
Пак го целунах и му казах, че е време да закусваме и после да освободим стаята.
Назакусихме се и излязохме.
-В момента нашите са на работа, такаче ще отида до нас да взема пари и дрехи-казах аз
-Сигурна ли си, че няма да те спипат?
-Напълно. Не точно. Ъмм... никак.
-Страшна си!
Отидох до нас, бях права нашите ги нямаше. На бюрото в моята стая обаче намерих две бележки. На първата пишеше:
"Моля те остани си вкъщи! Знаеш, че те обичаме! Знам, баща ти наистина прекали и направи грешка, но и той те обича много!
                            С обич Мама"

А на втората:
"Остани си, знам, че прекалих, но все още мисля, че си твърде малка за гадже. Ще си намериш по-добър, живота е пред теб, не се забивай с първия който си срещнала!
                         Баща ти"

Така или инъче щяха да разберат, че съм си била вкъщи затова на бележката на мама дописах: "Благодаря ти, но заради баща ми няма да се върна!", а тази на татко скъсах на четири. Взех всичките си спестявания и натъпках куфара си с дрехи.
Крис беше направил същото.
-Накъде сега-попита той
-Към съседния град?
-Как ще стигнем?
-С автобус-отсякох аз
Отидохме на гарата и се оказа, че след 15 минути тръгва някакъв автобус, взехме си билети, качихме се и след малко тръгнахме. След около 40 минути стигнахме. Слезнахме и на едно дърво имаше обява, че се дава двустаен апартамент под наем срещу допустима за нас сума. Обадихме се на номера даден на обявата и още същия следобед бяхме настанени. Беше хубаво апартаментче-какъв късмет!

*1месец по късно*

                                 11 август

Вече месец си живеехме там и беше страхотно. Лягахме си късно и ставахме още по-късно. Следобедите излизахме на разходки, но това беше в началото Крис и аз си намерихме работа като сервитьори в близкия ресторант-приятна работа. Имахме един свободен ден в седмицата.
Този ден беше днес. Излезнахме навън и кой да видим Сами и Али
-Виеее-извика Али
-Къде бяхте цял месец? Какво правите? По пейките ли спите? Как стигнахте до тук?-попита Сами
-Така по-полека с въпросите-казах аз- Живеем тук имаме работа като сервитьори, стигнахме с автобус.
-Добре идеално, но трябва да тръгваме, автобуса ни тръгва след пет минути-каза Али дръпна Сами и изкрещя-Чаооо звънни ни.
-Добре, само не казвайте на нашите-отвърнах аз, дано са ме чули.
-Леле, че шантаво-каза Крис- по-шантаво има ли накъде?
-Има- казах аз и го целунах
-Олеле, наистина има накъде-каза той и буквално замръзна
Обърнах се и видях... РОДИТЕЛИТЕ МИ в този момент и те ни видяха.
Какво ли ще стане?
Мама ме прегърна и каза никога повече да не правя така. Дойде баща ми и каза, че толкова ще ми се кара, прегърна ме, после...
после ПРЕГЪРНА КРИС и му се извини.
-Съжалявам, че избухнах така не трябваше.
-Ще излъжа ако кажа, че няма проблем, но вие ни помогнахте да разберем, че любовта ни е истинска-каза Крис
-Разбирам, спането на пейка е помогнало.
-Татеее пак започваш!
-Имаме си апартамент и работа, въобще отлично си живеем-изръси Крис
-Така ли-каза баща ми и посегна да удари Крис, но аз му хванах ръката и го спрях
-Няма да ти позволя пак да го нараниш, няма!
-Хайде Лора да тръгваме-каза Крис
-Не тръгваш с нас!-извика баща ми
-Не съм играчка-изкрещях аз-тръгвам с Крис, обичам го, а ти щом посмя да удариш него, как да съм сигурна, че и мен няма да удариш? А?
-Хайде Лора-каза Крис и ме дръпна
-Момиченце върни се тук веднага-извика баща ми, а ние с Крис избягахме.

Надявам ся да ви харесва! Пишете в коментарите! 💗Ловчик.
Чао от мен!