My Secrets

1 февруари

Мина 1 месец от както ме изписаха от болницата. Все още не мога да повярвам, че Сами ми причини това, не сме говорили от както разбрах за случката. Обаче с Матео всичко е супер, обичаме се и му вярвам, смятам че няма да ме нарани като Крис и Сами. Като споменах Крис, не съм го виждала от много време и донякъде искам да го видя и да поговоря с него. В Крис имаше една галантност и беше много мил, а Матео е малко несръчен, но също е много мил с мен. Аз не знам възможно ли е да изпитвам нещо към Крис, след всичко което стана...

Всъщност Крис ми липсва... не не не какви ги дрънкам, няма как, Матео ми е достатъчен, не съм някоя курва все пак.
Седях и си мислех за това, когато Матео влезе в стаята.
-Искаш ли да излезем, принцесо?
-Принцеса? И да искам.
-Хайде да си готова до 15 минути.
-Добре, преобличам се и идвам. 
Качих се в стаята си избрах прилепнали дънки с висока талия и черна блуза. Когато слязох Матео беше готов. Облякох якето си и излезнахме.
-Къде отиваме? - попитах
-В парка и след това в някой ресторант? - предложи той
-Аз бих разменила поредността, защото съм гладна.
-Добре, обаче аз избирам ресторанта. - категорично каза Матео
-Нямам нищо против! - казах и го целунах
Вървяхме около 10 минути и най-накрая Матео каза:
-Пристигнахме.
-Ресторант "Райски остров", не съм го чувала.
-Ами сега даже ще ядеш в него. - каза той и двамата се разсмяхме
Седнахме на маса за двама и си поръчахме ядене, на което дори не мога да произнеса името.
-Аз ще отида да си измия ръцете, ти ще стоиш тук нали? - попита, а аз кимнах
Седях и си чоплех крайчеца на менюто, когато два познати гласа извикаха "Хей, Лораа!" Обърнах се и видях Крис и Сами.
-Какво правиш тук, сама ли си? - попита Крис
-Не, не съм сама... - не ме остави да довърша
-Е, явно имаш невидими приятели, защото на масата ти няма никой друг.
-Я не ме обиждай - казах и станах срещу него
-Крис, недей, не си заслужава. Хайде да изберем тортата и роклите. - подкани го Сами
-Какви рокли, травестит ли ще ставаш? - попитах едвам не се разсмях
-Не, ще ставам съпруг и татко, нещо, което ти не ми позволи да бъда. - тези думи ме удариха в сърцето
-Съжалявам, че имаш тайни от мен! Мислиш ли, че исках да махна бебето, обичах го от все сърце, ревах, защото го няма, аз не съм убиица! - развиках се, като при последните думи погледнах към Сами
-Тогава, защо отрови бебето? - попита Сами
-Не съм го отровила аз, а Сами. Сипала ми е отрова в шампанското и аз го изпих без да знам... аз обичах това бебе, обичах го, въпреки, че то носеше твоята кръв...
-Това вярно ли е Сам? - попита той и я погледна угорчено
-Да, да направих го Крис, но беше за доброто и на двама ви! Виж, ти не искаше тя да носи твоето бебе, защото ако Анджела разбере-лошо. - каза гледайки към Крис и после се обърна към мен - А ти, ти как щеше да започнеш нова връзка с бебе? А и то щеше да ти напомня за Крис и никога нямаше да го забравиш.
-Аз няма да го забравя, защото няма как! - при тези думи Крис ме хвана за ръката
-Какво се случва тук? - попита Матео, а аз бързо пуснах Крис и отидох при него
-Нищо, просто две души разбраха, че са една за друга. - каза Сами
-Не е вярно, аз дори ще се женя скоро, не ми е притрябвала. - обясни Крис с думи, които отново ме удариха в сърцето
-Голям си курвар знаеш ли? Осъзнаваш ли, че преди четири месеца щеше да се жениш за нея, а сега за някаква друга?!
-Крисчо, какво се случва тук, за каква друга сватба говори тоя?
-За сватбата му с мен преди четири месеца!
-Скъпи, кажи й да научи математиката, защото ние сме заедно от шест месеца, нали зайче?
-Как? И имало още тайни! Женил си се за мен при положение, че имаш любовница! - казах аз започвайки да плача
-Хайде Лора, да тръгваме. - каза Крис и ме хвана за ръката
-Хайде. - казах и тръгнахме
Излязохме от ресторанта и Матео попита:
-Ще ходим ли в парка изобщо?
-Не, дори не сме обядвали. Вкъщи ще направя сандвичи.
-Добре, но на мен не ми прави, сам ще си направя.
-Защо... -  започнах, но Матео ме прекъсна
-Защото още го обичаш! Няма как да съм с теб при положение, че не ме обичаш!
-Не е вярно, аз обичам само теб! Помисли, какъв мазохист трябва да съм, за да го обичам все още. - казах и избухнах в плач
-Но аз ви видях, държахте се за ръце и си подхождахте, като идеалната двойка сте. Човек като ви види един до друг, хванати за ръце, както аз ви видях днес, единственото, което ще си помисли е, че имате уникална любов помежду си.
-Но аз мисля всичкото това когато съм с теб! Не е ли по-важно какво ти казвам, че чувствам, отколкото какво мислиш, че чувствам?
-Не знам Лора, не знам. Лошото е, че и ти не знаеш, такаче, ще ти дам свобода и време, за да обмислиш.
-Няма да ме оставиш сама, нали?
-Съжалявам Лора, така е най-добре и за двама ни.
-Не така е най-добре за теб! Какво ли очаквам, ти си брат на бившия ми, еднакви идиоти сте! - развиках се и си тръгнах.
Отидох в парка и седнах на една пейка. Имаше пет деца, които играеха на нещо по отбори, обаче все нящое от децата трябваше да стои отвън. След половин час едно дете си тръгна и така всички играеха заедно. Помислих си, че сигурно е така и в моя живот. Аз съм петата излишна и всички са по-добре когато си тръгна...
Заваля дъжд и всички се забързаха, а децата избягаха и само момченце оснана. Аз не мръднах от пейката. Детето дойде и седна до мен.
-И ти ли си като мен? - попита то
-В смисъл? - чаках да поясни
-Да нямаш дом.
-Не, аз имам дом, но вече е много празен, самичка съм.
-И аз съм самичък. Живея в дома за деца и всеки ден чакам някое щастливо семейство да ме осинови.
-Ще те осиновят, не се безпокой.
-Няма, никой не иска дете с проблем.
-Но ти не изглеждаш като дете с проблем...
-Имам, със Синдром на Даун съм. Поне е най-лекия стадий и мога да живея сам.
-На колко годинки си.
-На тринайсет. - отвърна то, а аз го прегърнах -Ти на колко си?
-На двадесет и четири съм.
-А искаш ли да ме осиновиш?
-Ами, аз... не знам, сложно е, а и съм сама. Не знам как ще се грижа за теб.
-Добре, разбрах. С проблем съм и няма да ме осиновиш, между другото се казвам Майкъл.
-Аз съм Лора, приятно ми е.
-И на мен! Хайде да играем!
-Ами дъжда? - попитах аз
-Ще го спрем!
-А ти кога трябва да се върнеш в дома? - попитах, защото ми беше странно да съм с ничие дете
-В седем най-късно.
-А ще мога ли да те заведа у нас?
-Да, в дома не ги интересува къде съм бил.
-Добре тогава, тръгваме!

Ето я и новата глава!
Как мислите, дали Лора ще осинови Майкъл?
Ами Матео, дали ще размисли за думите си?
Оставете мнение в коментарите!
Ловчик.💗
Чао от мен!