My Secrets

19 август

Крис отвори. Чу се мъжки глас:
-Кристиян Дилорентис?
-Да, аз съм.
Приближих се и видях полицай на вратата.
-Ръцете на тила и се обърнете с гръб-строго заповяда полицая.
Крис изглеждаше уплашен.
-Какво става? Защо го отвеждате? И... и му слагате белезници... обяснете ни!
-Съжалявам госпожице, но приятелят Ви е заподозрян в убийство!
-Какво? Невъзможно! Чие убийство?
-На Джейсън Дилорентис.
-Какво? Баща ми! Аз дори не знаех, че е мъртав-каза Крис и очите му се напълниха със сълзи.
Отидох до него и го прегърнах.
-Моля госпожице...
-Лора МъкЛарен
-Госпожице МъкЛарен, трябва да тръгваме. Ще ви се обадим, когато имаме повече информация.
-Добре-казах аз, затворих вратата, седнах на пода и заплаках.
Знаех, че Крис е невинен, сигурна бях, но тогава кой го е натопил? Реших да звънна на приятелките си, те вече бяха пристигнали в Мадрид. Поканих ги вкъщи. След около половин час на вратата се позвъни. Бяха Сами и Али.
-Какво има-попита Сами
-Къде е Крис-попита Али
-От-отведоха го-изхлипах аз и ги прегърнах.
-Кой го отведе и къде-не спираше с въпросите Сами
-Успокой се-каза Али и ме прегърна Седнахме в хола донесоха ми чаша с вода. Аз избърсах сълзите си и им разказах случилото се сутринта.
-Кога е извършено убийството-попита Али
-Би трябвало вчера, защото на 17 се чуха
-Вчера бяхте заедно през целия ден нали-попита Али
-Не-казах аз и отново се разплаках.
-Как така-учудиха се и двете
-Вчера по обяд излезе, защото имаше интервю за работа.
-Е щом е така, значи там хората ще потвърдят и всичко ще е наред-успокои ме Али
-Да-казах аз
Телефонът ми звънна. Бяха от полицията. Надявах се да кажат, че Крис е свободен, но как грешах!
-Г-це МакЛарен, моля да се явите в участъка!
-Защо?
-Елате и ще разберете.
-Добре идвам!

-Какво стана-попита Сами
-Викат ме в участъка. Май съм заподозряна.
-Не-извика Али
-По-добре да тръгвам-казах аз, взех си чантата излязох.
Пристигнах. Видях двама полицая да държат Крис, а той беше с оранджеви дрехи.
-Какво има? Защо съм тук?
-Г-це МакЛарен, заподозряна сте за съучастване в убийството на господин Дилорентис.
-Какво? Не, тук трябва да има грешка!
-Запазете думите си за разпита-каза единият полицай и докато се усетя друг ми беше сложил белезници. Отидохме в някаква стая, където ме оставиха сама. След малко в стаята влезе мъж който се представи:
-Аз съм лейтенант Кейн, а ти си...
-Лора МакЛарен.
-Добре, имам няколко въпроса за теб, а ти трябва да ми отговаряш честно.
-Обяснявате така, все едно е игра, но не е така! Сериозно е!
-Права сте, сериозно е, и то много!
-Добре, може ли да започваме?
-Както кажете-каза той-Вчера в колко часа приятелят ви излезе?
-Около 12
-Добре, тук отговорите ви съвпадат. Кога се върна?
-Към два и половина-3
-Още едно съвпадение. Знаете ли къде е бил?
-Да, на интервю за работа...
-Като?
-Като журналист.
-Съвпадение. Но лъжете.
-Не, кълна се казвам истината...
-Значи сте била излъгана.
-Как така-изненадах се
-Проверихме и вчера в града не е имало интервюта за работа.
За първи път се усъмних в Крис. Възможно ли е да е виновен. В този момент влезе и той, придружен от двама полицая.
-Така, господин Дилорентис,пожелахте да кажете иститата пред приятелката си-започна лейтенанта-Слушаме ви.
-Може ли да сме насаме-попита Крис
-Не, това са показания, трябва да присъствам.
-Добре-каза Крис и си пое въздух-вчера бях с баща ми...
-Нее, не защо го направи? Аз те обичам, а ти реши да ни съсипеш по този ужасен начин!? Аз ти вярвах! Вярвах ти...
-Моля ви, госпожице, да го изслушаме!
-Както казах, бях с баща ми, за да-започна Крис-за даа...
-За да?- прекъснах го
-Да организирам предлагането. Днес на специална вечеря щях да предложа брак на Лора.
-Добре, но защо си бил с баща си-попита лейтенанта
-За съвети, кураж, а и за да прекарам известно време с него.
-Благодарим ви господин Дилорентис. Водете го в килията му.
-Но защо! Той каза истината!
-Ще стои там до делото, където ще се реши дали е невинен.
Отведоха Крис и аз пак остатах сама с лейтенанта.
-Така, а сега-това ваше ли е-каза лейтенанта и извди жълта жилетка, моята жълта жилетка. Забравила съм я вкъщи когато с Крис избягахме.
-Да-отвърнах аз-моя е. Защо?
-Жертвата беше завита с нея.
-Ужас-казах аз
-Свободна е-каза един полицай, връхлитайки в стаята-имаме записите от камерите у тях, вчера не е излизала. Свободна е-повтори полицая
-Довиждане-каза лейтенанта
-Чакайте, ами Крис-попитах аз
-Остава тук до делото, което е след месец.
Отпратиха ме. Докато излизах бях щастлива, че не съм заподозряна, но и бях тъжна за Крис. Като споменах Крис, ами предложението за брак? Като си помисля, че тази вечер можех да съм щастлива и да планирам сватбата си, вместо да съм сама вкъщи. Мислейки за това неусетно съм се прибрала вкъщи.

*1 тъжен и изпълнен със сълзи месец по късно*

                           19 септември

Не мога да се похваля с много извършени действия този месец. Главно ревах и се тръшках вкъщи.
Време е да се стегна, днес е делото и ще освободят Крис, сигурна съм.

Делото започва в два. 13:50 е и аз вече съм пред съда. След малко влязохме и се настанихме по местата си. Погледите ни с Крис се засякоха и той ми прати въздушна целувка. Отвърнах му със същото.
След малко се появи съдията и заговори. Не го слушах много. Обаче чух, че има и друг заподозрян.
-... Иън МакЛарен да заповяда!
Зяпнах. В този момент влезе баща ми. Не вярвах нито на очите, нито на ушите си. Изслушахме защитите и на двете страни. След което съдията каза.
-Виновен за убийството на Джейсън Дилорентис е...
Следва продължение...

Надявам се да ви харесва!
Моля коментирайте, наистина е много важно за мен!
💗Ловчик.
Чао от мен!