Защо замряхте така?

80 13 8
                                    

Настане вечер. Екран изгрее. Профили разни се разблещукат... И чат-зашуми, че и запее... Животът почва се - у Фейсбука...
Един се пъчи със нова фотка- мацка по бански прегръща, или показва своята котка, или-цветята от вкъщи.
Друг е обсебен от политика- лозунги разпространява. Трети го стяга, нейде чепика и протестира, опява.
Някаква стара лачена Чанта, търси си Куфар-с валута. Мнооого оферти, мнооого аванта- дрешки, чаршафи, бижута.
После-от някоя Група напират, с мъдрост, стихове, принципи... Да те омаят и информират - куп всенародни любимци.
Гледаш и мислиш, мислиш и гледаш... Боже! Животът е тука! И се със някого забеседваш, тъй-да не пукнеш от скука.
Пишете бързо, мислите бавно... Темите - лесни и трудни. Ту е сериозно, ту е забавно, весели, тъжни и... будни.
Да побърбориш, с хората-разни, става духовна потребност. И си обсебен и е заразно, от виртуална вълшебност.
Вече заспиваш. Мигаш накриво. Буквите бягат и бягат... Беше ти чудно, че и щастливо... Ама, е време да лягаш.
Спираш му тока. Гасне екрана. И си отново-сам в къщи. Освободил се от капана, в своя живот се завръщаш...

Стихче!!!... Тъжна съм и предадена от всички вас! Спирам този тъп блог, само на трима-четирима ги интересува, а сигурно и само един е, ама май е никой! Дойдохте и си тръгнахте! Какво трябваше да направя, за да бъде весело? Какво???? Явно съм новачка или простачка, да си мисля, че имам някакви приятели тука!

Трия и това е! Махам се от тука!

Трия и това е! Махам се от тука!

Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
FUNNY... BLOG[Завършен]Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon