Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)

31.

Луи: Много си красива.

Анна: Ти също, скъпи.

Луи: Иска ми се да бяхме сами.

Анна: Ъгх, и на мен.

Луи: Може да поговорим по-късно?

"Защо не говорите?" изрева Хари, изправи се от дивана и сви ръцe пред гърдите си. "Буквално седите един до друг!"

"Какво става?" Ерик погледна Хари със смешна физиономия, преди да сложи ръката си на рамото на Найл и да му се усмихне "Хайде, нови най-добър приятелю."

"Как вие двамата станахте най-добри приятели за... около... петнадесет минути?" Лиам попита от масата в трапезарията, с купичка пълна с Cocoa Pebbles пред него.

"И двамата обичаме голфа." отговори Ерик, Найл беше ухилен от едното ухо до другото, защото другите му най-добри приятели мразеха всичко свързано с голфа.

"Аа." поклати глава Лиам, докато загребваше още една лъжица от зърнената си закуска.

Телефона на Луи извибрира от мястото си на масата, той бързо го грабна и усмивка се изписа на лицето му.

Анна: Да, моля.

След това извибрира отново и усмивката му изчезна.

Анна: Трябва да поговорим.

"Достатъчно," Хари измъкна телефоните от ръцете им и ги прибра в джоба си, усмихвайки се доволно "двамата трябва да разговаряте."

"Ние разговаряме." измрънка Луи.

"Да, чрез съобщения." Хари изпрати предупредителен поглед към Луи, който го накара да седне обратно на мястото си. "Сега, отивайте."

"Отивайте?"

"Да, отивайте, излезте навън и си говорете или отидете на кино, или се качете горе и..."

"Добре, това е достатъчно." Ерик си прочисти гърлото " Да не забравяме, че това е малката ми сестра."

"Ооо, вярно." Хари кимна, след което издърпа Анна и Луи от дивана. Той ги избута пред входната врата с усмивка на лице "Правя го за ваше добро. Ще ми благодарите после."

"Може ли да ми върнеш телефона?" попита Анна, протягвайки ръката си към Хари.

"Не." каза той, трескайки вратата и заключвайки ги навън.

Дълга, неловка тишина запълни пространството около тях, което накара и двамата да се чувтват много неудобно.