Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)

35.

Майката на Анна поведе Луи извън стаята, надолу към всекидневната. Тя седна на един от столовете и покани Луи да направи същото.

Той седна срещу нея, триейки ръцете си нагоре и надолу по краката си, заради нерви. Той прочисти гърлото си "За... ъм, за какво искате да поговорим?"

"Анна" Клеър отговори след няколко секунди мълчание. Ръцете и седяха върху масата, а на лицето и имаше малка усмивка. "Не е нищо лошо, Луи, обещавам."

"Добре." Кимна Луи "Давайте, тогава."

"Когато за първи път чух за тази... връзка между теб и нея, бях леко скептично настроена. Заради едно нещо, не исках дъщеря ми да общува с някой непознат, а след това и заради цялата тази известност." Започна тя, движейки ръцете си докато говореше, както Анна винаги правеше. "Не исках дъщеря ми да се замесва с някоя известна личност. Не знам защо... просто не исках."

Луи остана притихнал, слушайки нейните думи. Не можеше да не огледа лицето и', намери много черти, по които си приличаха с Анна. Имаха еднакъв цвят на косата, светло кафяв. Дори очите им бяха с еднакъв цвят, само че очите на Анна имаха блясък, който явно в тези на Клеър отдавна беше угаснал.

"Но... но тогава, Ерик започна да ми разказва за вас двамата. Каза ми колко добре се отнасяш с нея, как я гледаш, как и говориш, колко разбит си бил, когато сте спрели да си говорите." Клеър говореше с възхищение в тона и'. "Как си измислил целият този план, за да дойдеш и да я видиш." Самотна сълза се стече по бузата и' и тя побърза да я избърше "И, Луи, толкова съм горда, че избра да останеш с моето момиче. Толкова съм горда, че си източник на щастие за нея, нещо, което аз не можех да съм, когато тя беше по-малка."

"Бащата на Анна ни напусна, когато тя беше само на пет. Беше прекалено малка, за да разбере какво значи "развод", затова и всичко беше толкова объркващо за нея, което е разбираемо. Беше принудена да порасне бързо и да се грижи сама за себе си." Продължи Клеър. На Луи изведнъж му се прииска да и се разкрещи, след като в главата му изникна картинка на малката Анна. "А аз не струвах като родител. Не бях до нея, когато и трябвах, а сега тя ме отблъсква."

"Бях се фокусирала върху работата, но разбери, казвам ти, трудих се много, за да запазя децата си. Изведнъж станах самотна майка на две деца и всичко беше толкова трудно. Нямах никой, който да ми помогне. Бях сама. Пренебрегвах ги и сега съжалявам, изключително много."

"Защо ми казвате всичко това?" Попита тихо Луи, постявайки едната си ръка отгоре върху тези на Клеър, за да я успокои, без значение, че и двамата знаеха, че тя грешеше тук.

"Защото" тя се усмихна, независимо от многото сълзи, които се стичаха по бузите и'. "Правиш я щастлива. А не съм виждала Анна толкова щастлива от много, много време. Искам да съм сигурна, че не планираш да разбиеш сърцето и'."

"Не, разбира се, че не." бързо отговори Луи "Обичам Анна, наистина я обичам."

"Така и мисля" тя стана и отиде до Луи, прегръщайки го.

"Страх ме е, тя да не разбие моето." каза, шепнейки Луи.