Texting Louis Tomlinson (Bulgarian Translation)

44.

ЛУИ

3 седмици.

21 дни.

504 часа.

30 240 минути.

Толкова време беше минало.

Не бях виждал, говорил, писал или чувал Анна от три седмици.

Беше гадно... първоначално, но колкото и да мразех да го призная, започвах да свиквам. Изтрих номера и от контактите ми, макар и това да не беше достатъчно да я изтрия от спомените си. Искаше ми се да беше.

Тя ме нарани.

Анна ме нарани по начин, по който никое момиче преди не е успявало, което просто показва колко влюбен всъщност съм. Честно си мислех, че може и тя да бъде точната за мен.

„Луи?" познат, дрезгав глас се чу от вратата на спалнята ми, а след това няколко почуквания последваха гласа „Може ли да вляза?"

Измърморих едно бързо „Да." и преди да се усетя Хари вече седеше на стола в стаята ми, срещи леглото.

„Как си?" попита ме той. Погледнах нагоре, очите ми срещната неговите и въздъхнах, а лицето ми се заби във възглавницата.

Това се беше превърнало в рутина. Хари идваше всяка сутрин, за да провери дали съм добре, след това Лиам идваше около обяд с храна и я изяждахме заедно. Найл ми звънеше около четири часа, защото беше в Мълингар със семейството за през почивката, двамата си говорехме за около час или малко повече, а след това Зейн идваше да вечеря с мен.

Да, Зейн. Оправихме се. Донякъде. Той много ми помагаше по време на цялата тази раздяла, затова реших да му позволя да остане. Плюс това, не беше лош готвач.

„Луи, може ли да бъда честен с теб?" гласът на Хари ме изкара от мислите ми.

„Не го ли правиш винаги?"

„Мисля, че трябва да станеш от това легло и да направиш нещо." каза той, опъвайки краката си.

„Какво например?" попитах незаинтересовано. Обърнах лице, така че сега да съм срещу него.

„Например... душ, защото, честно, малко миришеш и не искам да знам кога е последният път когато си се къпал" той сбърчи нос и поклати глава.

„Гледай си работата!"

„Или може би да отидеш на дискотека? Ти обичаш да ходиш на дискотеки!"