America

Началото на рая

Търнър, 2016

Най – накрая ми се отдаде възможност да изненадам Брук! Последно време само тя ме остава без думи, в добрия смисъл, затова сега е мой ред. Не казах на братовчедка си, но докато бяхме спряли на една бензиностанция намерих нещо...нещо страхотно...нещо, което щеше да я зарадва много.

- Аксел? Какво е това, което държиш? – стресна ме Брук и аз бързо скрих откритието си в задния джоб и се качих в колата.

Бруки все още ме гледаше озадачено, но я уверих, че не е нищо важно и запалих двигателя.

Пристигнахме в Санта Фе късно вечерта, но все пак бяхме посрещнати от семейството. Може би около 2 часа прекарахме с тях, говорейки, смеейки се, радвайки се един на друг. Трябваше да изчакам още около един час докато Брук заспи, за да се заема с плана си да я изненадам.

Това, което открих на бензиностанцията, бе стара карта на САЩ, прашасала и избледняла леко от годините. На нея беше начертан маршрут, с който да се обиколят всички щати, а в долния десен ъгъл, с черен маркер и едва четливо се открояваше името на Били Рок, мой чичо и баща на Брук. Предположих, че е планирал пътуването за семейството си, но така и не са имали възможността да го осъществят, поради трагичната му неочаквана смърт.

Цяла вечер стоях буден да преглеждам целия маршрут, търсейки хотели, в които да отсядаме и резервирайки стаи. След като приключих с планирането на пътуването, си стегнах багажа наново, уверявайки се, че нищо не липсва, и започнах да умувам как да разсея братовчедка си през деня.

Чак след измислянето на всички подробности се проснах на леглото и заспах, само за да бъда събуден половин час по – късно от алармата си, сигнализирайки началото на плана ми. Изстрелях се от леглото и се приготвих за дългия ден.

Когато слязох долу, татко, Джеси и леля Сюзан вече ме очакваха с вкусна закуска и щастливи лица.

- Брук? – попитах, оглеждайки се наоколо.

- Още спи, скъпи. – отвърна леля Сюзан.

Изпуснах дълбока въздишка и сграбчих възможността да им разкажа за плана си. Като споменах Били, очите на всички се насълзиха, но тъжните им физиономии не се задържаха за дълго, след като чуха всичко. Естествено, съгласиха се да ми помогнат с подготовката.

Разбрахме се, когато Брук се събуди и закуси някакси да я накарат да излезе, за да могат да натоварят багажа в кадилака и да направят приготовленията за вечерта, настояха да има прощална вечеря.