Глава първа

56 3 0
                                    

      Шест часа сутринта. Андреа беше вперила поглед в тавана на стаята си. Цяла нощ прекарала в безсъние, очаквайки сутринта. Стана и след двадесет минути, нетипично за нея, вече излизаше от външната врата. Балетното училище, в което щеше да разбере дали ще продължи да учи в него се намираше на четвърт час път от дома ѝ. Ан измина разстоянието на  бегом за пет минути.
      Задъхана седеше пред списъците с приетите ученици в  Болшой Балет Академи. Моментът на истината, помисли си девойката. Имаше чувството, че сърцето ѝ ще изскочи от гърдите докато само за секунди намери името си сред петнайсетте, приети бъдещи балерини да отидат на приемен изпит за академията. Сякаш полетя от щастие.
      Съобщила на приятелите и близките си добрата новина, Ан прекара останалия ден в балетната зала, подготвяйки се за изпита. Бяха избрани още няколко момичета, сред които и нейният враг - Кристин. Те непрестанно се кокурираха. Деляха първото място, момчетата, дори и някои приятелки, които очевидно не бяха толкова верни. Разликата беше, че Катрин кроеше пъклени номера на своята съперничка. Андреа прекарваше часове в училищните тоалетни, бършейки сълзите си след някой изключително злобен прекрасно осъществил се съботаж. Момичето си имаше две приятелки, които винаги я подкрепяха, и в добро, и в лошо. Те не бяха от най-висшите балерини в училището, но пък незаменимк приятелки.

                                                 21 ноември 
Мило дневниче,
Списъците излязоха. Избрана съм за приемен изпит между 500-те деца, кандидатствали заедно с мен. Още малко остана. Най-съществената част. Надявам се да успея. Както всички знаем, 90% труд, 10% потенциал. Днес седях в залата от 9 часа до 19:00 и съм толкова изморена. Въпреки това, няма да се предам точно сега. Няма да позволя на Катрин да ме унижава още. Остават само 48 дни до приемния изпит и ще се постарая. После мога да почина няколко дни. Сега не мога да си го позволя.
      Утре мисля да изляза с Мери и Ема малко до мола, все пак е неделя, и после ще потренирам... Не знам. Краката са ми на "подметки" след днес, 6 часа палцова техника.
      Ще поспя малко, защото очите ми се затварят, а и без това е почти един часа през нощта.





АмбицияOù les histoires vivent. Découvrez maintenant