Амбиция

Глава втора

Ан и Ема вървяха по училищния коридор запътили се към шкафчетата си. Водеха един от онези техни безмислени разговори, този път на тема "Ако съществуваше начин за разговор с мъртвите, биха ли се осмелили да осъществят връзка с тях". Ема, както и Мери бяха обсебени на тема свръхестествени сили, преминаване в отвъдното и тем подобни теми, от които Андреа не се интересуваше толкова пряко. 

На края на коридора излязоха от ъгъла Катрин, с тоновете грим нанесла по лицето си, заедно с малката групичка от "приятелки". Тя се подсмихваше лукаво. В едната си ръка носеше чифт палци, а в другата голямо шише вода. Но течността в шишето, посредством приближаването на врага, не приличаше точно на обикновена вода. Едва доловим сив оттенък се забеляза когато слънчевата светлина освети бутилката. Това не е на добре, помисли си Ан. Групичката все повече приближаваше трите приятелки. Катрин и Андреа си метнаха обичайните злобни погледи. Разминаха се без поражения, но и това не беше много добре, защото сигурно имаше някакъв план. Голям план, за който сега устройваше засада. 

Часът по история на танца беше започнал преди петнайсет минути. Катрин седеше не много далеч от Мери. Само през един чин, което за нея не беше абсолютно никаква пречка да постъпи долно. Мери усещаше хладно напрежение във въздуха днес. Още повече, че дланите и се потяха. Необичайно. 

Десет минути до края на часа. Мери започна да си прибира учебниците в чантата незабелязано. Вътре намери бележка. Пишеше "След часовете днес ще те чакам, без приятелките ти, на задния двор". 

Не. Естествено, че нямаше да отиде. Още по-малко сама. На задния двор на училището. Да бе. Часовете свършваха в пет часа. Нямаше да  е тъмно. Държейки и препрочитайки бележката в ръка, имайки чувството че нещо е пропуснала, девойката се замисли дали да казва на Ема и Ан. Те със сигурност щяха да я разубедят, или най-малкото нямаше да я пуснат да отиде сама. А щом е казано сама, не трябва да излага и техния живот на опасност. Нещо в нея и подсказваше, че това е капан, че е замесена Катрин, но пък едва ли не невидима сила я влечеше към това място. 

Звънецът би, оповестявайки края на часа.

Следващият час беше класически екзерис. Учителката не харесваше много Андреа, защото никога момичето не и натякваше, че и се е запазила красивата балетна стойка.Това бяха запазените реплики на Катрин. Така че, само по себе си следва, че учителката тачеше повече Катрин отколкото Ан, не защото беше по-добра, а заради описаното по-горе. На практика Андреа никога не можеше да разбере дали наистина е добра балерина или не. Колко добра. Това можеше очевидно само външен учител да определи. Девойката отдавна се беше замисляла дали да потърси такъв. За повече тренировки. За второ мнение.