The Sign

Децата на боговете

Йунгджин се събуди в място подобно на болница, но нямаше обикновените подлоги и хапчета, а на тяхно място имаше само големи купи, направени от мрамор, до всяко легло. Бяха пълни с вода, която обаче блестеше по някакъв странен, красив начин. Тя прокара ръката си през течността. Беше точно като вода, но когато изкара ръката си тя блестеше. Чу гласове.
- Андрю, още не се е възстановила!-беше гласа на Сара.
- Не ме интересува!- това беше момчето от вчера.
Джи се изправи и ги видя точно до леглото до нейното.
- О, станала си...-каза Сара.
- Да и искам да разбера всичко.
- Страхотно! Нека направим обиколка на Кампуса.- рече Андрю.
- Още не се е възстановила!
- Напротив-възпротиви се Йунг.
- Преоблечи се и да тръгваме-пришпори я момчето.
Чак сега забеляза, че е облечена с дълга, бяла рокля и че на леглото ѝ има оставени други дрехи- сива блуза, черно яке и черни джинси с дупки на колената, също и черни не-много високи ботуши. Тя ги облече и тръгна с Андрю.
Не говореха много, преди да стигнат до библиотеката, пред която имаше две грамадни врати. Момчето ги отвори. Вътре нямаше никой. Само мъж на средна възраст с жълтеникава кожа и дръпнати очи.
- Йунгджин, това е Отоги Широ. Отоги, това е дъщерята на Джоуангшин.
- Приятно ми е, Йунгджин.- рече мъжа докато подаваше ръката си за ръкостискане.
- И на мен, сър. Може да ме наричате просто Джи.- каза тя приемайки ръката му.
- Сигурно се чудиш, кой е моят божествен родител? А може би не, но все пак ще ти кажа. Аз съм дете на Омоикане, бог на мъдростта, затова съм задочен в тази скучна библиотека.- засмя се той.
Момичето не искаше мъжа да се почувства неловко, затова също се засмя.
- Не сме дошли да си говорите сладки приказки-прекъсна ги Андрю.- Идваме за Огнената книга.
И двамата спряха да се смеят и мъжът отиде зад катедрата, извади четка подобна на тази, която бащата на Джи ѝ беше дал, обаче тази на Отоги беше с японски йероглифи. Той изписа японският йероглиф за "огън", Джи го знаеше, тъй като в училището ѝ имаше японец, който я научи на петте елемента:огън,въздух,вода и земя, и след това го разряза с опакото на четката. Стаята засия в синьо и знакът се появи в центъра на библиотеката, където имаше грамаден кръг. Мъжът се отдръпна от катедрата и ги заведе при един рафт с книги, където се отличаваше една, светеща в огнено червено, мъжът я грабна и я подаде на Андрю, казвайки:
- Пази я.
- Разбира се, нищо няма да стане на книгата.-отвърна момчето.
- Говорех за момичето.-рече Отоги.
Андрю си премълча и заедно с Джи излязоха от библиотеката.
- Сега ще те заведа на мястото, където тренираме и където се намират оръжията.
Тя кимна и започнаха да вървят нататък. Не казаха нищо, но на Йунгджин ѝ стана неловко и затова заговори:
- Ти така и не ми каза кой е божественият ти родител.
Андрю преглътна и отговори:
- Арес, бог на войната. Няма най-добрата слава измежду боговете на Олимп, за разлика от сестра му, Атина. Същото е и при мен. Винаги братовчедка ми, Кейтлин е най-прекрасната, а аз съм просто Андрю.
- Може да си просто Андрю, но това си ти. Ти си този Андрю.- каза замислено момичето.
Той не отговори и продължиха да вървят мъчейки. След няма и пет минути бяха пред механизирана врата. Водачът я отвори с допир и се разкри гледката- вътре бяха повечето полу-богове. Някои можеше да се разпознаят, чии деца са. Например едно момче, трениращо с тризъбец и контролиращо водата от ботилката пред него- синът на Посейдон. Или момиче, дресиращо котките си- дъщерята на Бастет. Но имаше и такива, които бяха трудни за разпознаване, като едно момиче, което балансираше върху летва, оказа се че майка ѝ е Астрея-гръцката богиня на правосъдието.
- Искам да те запозная с най-добрия ни борец-Икра.- едно мургаво момиче, удрящо боксова круша с крака и ръце, се обърна- Майка ѝ е Кали, индийската богиня на разрушението. Тя ще те обучава.
Момичето само ѝ кимна без дори да си подаде ръката за ръкостискане.
- Не е много разговорлива- прошепна Андрю като се наведе до Джи.
Той дори не ѝ позволи да говори и продължи:
- Изоставаме. Хайде, по-бързо. Отиваме навън, където са повечето Синове и Дъщери.
Момчето забърза крачка и полу-богинята едвам го настигаше. Минаха през няколко коридора, повечето в черно, а вратите бяха в бяло. Всеки коридор бе изработен от мрамор, на който, обаче, имаше някакви символи. Йунгджин попита пътеводителя си:
- Какви са тези знаци?
- Пазят ни. От злонамерени посетители.-отвърна той- Сещаш се, кенеми, върколаци, подобни същества.
- Почакай. Значи наистина има върколаци? И какво е кенема?
- Първо, разбира се, че има. Второ, кенемата е влечугоподобно същество, което те парализира с допир. Не винаги са зли, разбира се, но това зависи от върколака, който ги е охапал.
Момичето не разбра почти нищо, но реши да не задава повече въпроси. Вървяха още няколко минути и стигнаха до грамадна каменна стена, може би единствената без мрамор в цялата сграда. Андрю извади от джоба си писалката и изрисува знак, подобен на две осмици, като едната пресичаше другата в сгъвката. И изведнъж стената изчезна и се озоваха на място, подобно на оазис. Имаше множество палми, красива река, която блещукаше от обедното слънце, и много бели колони. С една дума: божествена красота.
- Добре дошла в Градината. Тук прекарват повечето си време Децата на боговете.
Джи чак сега забеляза колко много хора имаше тук. Но не беше като метрото. Тук имаше много пространство, място за всеки.
Едно момиче идваше към тях. Беше красива, с къса коса.
- Това е братовчедка ми, Сефера, дъщеря на Атина.
- Приятно ми е, може да ме наричаш Сеф.- каза тя.
- И на мен ми е приятно, аз съм Йунгджин. Можеш да ме наричаш Джи.
Двете си стиснаха ръцете и тримата започнаха да се разхождат из Градината.