The Sign

Оръжейната

Двете момичета и Андрю тръгнаха из оазиса, наречен Градината.
-Е,дъшеря на Джоуангшин значи?-попита Сефера.
-Ами,да. Наскоро разбрах. Което ми напомня:щом съм такава,какви способности имам? И за какво трябва да ги използвам?
-Всеки има свои собствени и скоро ще разбереш своите в Академията. Първото нещо което трябва да направиш е да избереш оръжие. Виждам, че вече сте взели Огнената книга,това ще улесни избора.
-Мислех,че вече сме минали през оръжейната-рече объркана корейката.
-Така е, но не сте посетили Оръжейната.
-Каква е разликата?
-В мястото,което ти показах,се упражняваме, там може да си вземеш най-обикновени оръжия,докато в Оръжейната избираш Единственото. Това,което винаги ще е с теб.-отвърна Андрю.
-Точно така-потвърди Сеф и погледа часовника си-Е,време е да избереш Оръжието,вие отивайте,аз ще се погрижа за нещо на Първия етаж.
-Първи етаж?-попита Джи.
-Ще ти разкажа повече за Сградата друг път.-усмихна ѝ се другото момиче-Хайде тръгвайте.
Андрю прошепна нещо в ухото на братовчедка си и двамата с дъщерята на Джоуангшин тръгнаха. Отново настана тишина. Момчето изглеждаше някак притеснено или ядосано,вените на ръката му бяха леко изпъкнали, но Джи не посмя да каже нищо. Стигнаха голяма,черна,мраморна врата с два малки златни кръстосани меча по средата. Андрю плъзна ръка по нея и тя се отвори. Разкри се голяма почти празна стая с около трийсетина големи рафта с наредени оръжия върху тях. Андрю отвори Огнената книга и я подаде на момичето.
-Празна е.
-Трябва да я усетиш. Съсредоточи се. Представи си,че нещо те изгаря. Сега затвори очи и си представи,че нещо те изгаря.-сега тонът му беше някак нежен.
Тя затвори очи,представи си се в сграда, заобиколена от огън,усети парене по пръстите. В ръката ѝ се появи пламък,който започна да си придава форма,удължи се,започна да става сив и остър. Катана. Тя стана,огънят я слушаше по някакъв начин и когато минаваше през него той се отдръпваше. На стената срещу нея имаше огледало. Гърбът ѝ гореше,но беше някак красиво все едно има крила.
Отвори очи пищейки и изпусна книгата.
-Бързо, виж какво е нарисувано.-каза ѝ момчето срещу нея.
Още замаяна,Джи вдигна книгата и видя:
-Катана.
-Извадѝ четката си и нарисувай това,което ръката ти те кара да нарисуваш.
Момичето извади предмета, вдигна го във въздуха, затвори очи и с няколко движения направи красив корейски йероглиф.
-Разсвчи го с опакото.
Направи каквото ѝ беше наредено и в центъра на стаята се появи знака в кръг,подобен на този в библиотеката. Един меч започна да свети в огнено червено. Момчето се доближи до него и го взе, след което с две ръце го даде на корейката. Тя хвана острието и замахна. Замахът беше толкова добър,сякаш цял живот си е играла с катана.
-Честито,Йунгджин Ким. Грижи се добре за Джи Бул.