The Joker

Part 5 - Transformation

- И аз,и аз - прошепнах в ухото му

- Наистина ли,докторе? - отдръпна се 

- Моля те не ме наричай докторе,за теб съм Харли! - прдърпах го 

През това времето охраната си седи и ни гледа с отворена уста.

- Тая д-р Куийнзел е тотално откачила - каза 

- Мхм - потвърди 

Аз целунах Жокера.

- Харли,аз тръгвам. Кога ще те видя пак? - попита ме

- Утре - усмихнах се

- Как ще издържа? - ококори ми се Жокера

- Мисли си за мен и времето ще мине бързо! - помахах му и му пратих въздушна целувка

Те го отведоха. Докато настъпи утрешния ден беше много трудно,мина много време. Но ето,че настъпи и той. Аз платих на касата на болницата и си тръгнах. Веднага отидох в психиатрията. Щом влязох в стаята и видях Жокера го прегърнах той мен също. Така минаха 5 дни в разговори за любовта и прегръдки. Ето че на 6 аз отидох и седнах до него. 

- Д-р Куийнзел,знаеш,че живея за миговете с теб! - засмя се

- Виж какво ти нося - бръкнах в джоба си

- Какво? - ококори се 

- Котенце - извадих една плюшена играчка коте

- Сладко е! Но не колкото вас! - протегна ръката си,аз я хванах

- Кажи,харесва ли ти тук? - попитах го

- Не,искам да ви помоля за нещо - каза

- Да. Всичко! - усмихнах му се

- Имам нужда от Картечница - показа зъбите си

- Картечница? - разхили се

- Д-р Куийнзел, приключвайте- влезе охраната

- Добре,чао Жокер - целунах го по бузата и излязох 

На другия ден аз му занесох картечницата. Той започна да стреля,изби всички до крак,остави само мен. Сложи ме на една кошетка. Той дойде до мен. Взе две метални пластинки по които течеше ток. 

- Ще ме убиеш ли? - попитах плахо 

- О,не! Няма да те убивам. Ще те нараня! Много,много лошо - изсмя се

- Така ли ? Е,мога да го понеса! - погледнах го през очилата които носех 

Той сложи един колан в устата ми и допря пластинките до главата ми,аз се потресох. Изведнъж почувствах,че съм друг човек. Аз бях гаджето на Жокера,бях луда и очарователна. Отворих очите си.

- Сладкишче! - ухилих се до уши 

- Ооо, Харли! - помогна ми да стана

- Какво се случи? - хванах се за главата

- Скоро промяната ти ще е пълна,само ела с мен! - поведе ме 

Той ме заведе до 6 котела с вряща смес. Започна да ми разказва. Разказа ми цялата история за детството си. 

- Затова ли си такъв? - попитах тихо 

- Не съм длъжен да ти отговарям. - озъби се 

- Но искаш да ми кажеш - погледнах го

- Харли,би ли умряла заради мен? - усмихна се зловещо 

- Разбира се! - отвърнах

- По-точния въпрос е дали би живяла заради мен? - засмя се подигравателно 

- Какво... - преди да довърша, Жокера ме бутна

Той се изяждаше от вътре. Не издържа,съдра сакото си и скочи след мен. Хвана ме и ме издърпа. Аз не дишах,той ме целуна. Изведнъж отворих очите си и поех тежко въздух. 

- Сладкишче! - засветиха очите ми 

- Коя си ти? - попита ме 

- Аз съм Харли Куйн - погледнах го странно

-  Каква си на Жокера? - продължи с въпросите

- Гадже - усмихнах му се

- И какви сме ние в Готъм? - усмихваше се леко по-леко

- Кралят и кралицата - вече го гледах много странно 

- Браво! - разцелува ме смеейки се

- Обичам те! - стиснах го 

- Ти не си ли доктор Харли Куийнзел лекуваща на Жокера

- Неее! Аз съм...

                                                                         Харли Куйн...