Събудих се...главата ме болеше страшно много. Гърбът ми беше схванат, краката изтръпнали. Изправих се в седнало положение. Беше студено и не добре осветено. Погледнах под себе си,намирах се на сивкав,студен под,около мен нямаше нито легло нито каквото и да е било. Станах на крака,като леко се клатушках и се огледах. В сумрака видях решетки...почесах косата си...
- Къде ли сме? - попита гласа в главата ми
- Не знам - казах на глас
Изведнъж лампите светнаха,чуваха се ужасни,кънтящи звуци,трополене и триене. В стаята пред мен влезе висок и строен мъж,набит с много красиви и светли очи. Това беше единственото което виждах,всичко останало се криеше под костюма му. Той се доближи до мен,приклекна и ме повика. Окото ми не мигна и веднага отидох при него.
- Кой си ти ? - хванах решетката с една ръка,а другата протегнах към бялото му лице
- Не ме докосвай - хвана ръката ми
- Къде съм ? - прибрах внимателно ръката си зад решетката
- В затвора си Харли - погледна надолу
- Къде е Жокера? Какво му сторихте? - разкрещях се
- Кой? - погледна ме
В този момент осъзнах,че той се е измъкнал и побързах да отвърна.
- Никой... котката ми... - усмихнах се
Той докосна с ръка слушалката в ухото си и каза тихо.
- Донесете коланите и носилката
- Какво? Къде отивам? - засвятка червена светлина
От вратата се показаха 4-ма големи мъже,носещи носилка и четири колана. Те влязоха при мен,аз им се нахвърлих и извих врътовете на 2-ма от тях. Единият,най-дребният, извади някаква джаджа по която течеше ток и ме зашемети,удряйки го в ръката ми. Не помнех нищо,до момента в който се събудих. Бях поставена в стара и прашна инвалидна количка. Пред мен стоеше млада жена,а до мен се намираше красавеца от по-рано. Главата ми беше хваната с колани,имах един и в устата,ръцете ми седяха завързани,краката също. Мъжа до мен ме попита.
- Коя от трите смеси да ти инжектираме... Ягода,Шоколад или Ванилия - усмихна ми се
Аз само мучах заради колана в устата си, сълзите се стичаха по бузите ми.
- Знаеш ли какво е моето задължение? - попита
Леко поклатих глава,хълцайки, в знак ,че не знаех.
- Задължението ми е да те държа тук докато не пукнеш - заби спринцовката във врата ми
Събудих се съвсем скоро,бях на различно място,около мен имаше не познати хора.
- Здравейте! Аз съм Харли,Харли Куин - подадох ръка
- Дедшот - здрависахме се
- Приятно ми е - подадох ръката си към следващия
- Килър Крок - блъсна ръката ми
Той беше набит,приличаше на крокодил и леко ме отврати.
- Хеей! А ти си? - погледнах красавеца пред мен
- Диабло - едвам прошепна
- Хайде водете ги по клетките - чуха се гласове от всички ъгли на стаята
Те влязоха в килията,упоиха ни с някакъв газ и....туп...
Щом се събудих бях в моята си килия до мен седеше някаква купа с някаква помия,която се наричаше храна. Бях толкова гладна,че я изядох на веднъж,под чинийката имаше две ластички,аз ги взех и вързах косата си на две малки кокчета. После повръщах 2 часа от гадната храна...
- Кой бяха ония? - попита ме гласа в главата ми
- Ами и те,като мен,хванати неволно - въздъхнах
Взех телефона си в ръка и видях имах няколко мейла от Жокера
Пудинг : Къде си?
Пудинг: Не мога да те загубя!
Харли : Добре съм,намирам се в панделата! <3
YOU ARE READING
The Joker
Fantasy-Затова ли си такъв?-попита тихо Харли -Не съм длъжен да ти отговарям.-озъби се -Но искаш да ми кажеш.-погледна го русокосата -Харли би ли умряла заради мен?-усмихна се зловещо -Разбира се.-отвърна -По-точния въпрос е дали би живяла заради мен?-засм...