The Joker

Part 7 - Other

Събудих се...главата ме болеше страшно много. Гърбът ми беше схванат, краката изтръпнали. Изправих се в седнало положение. Беше студено и не добре осветено. Погледнах под себе си,намирах се на сивкав,студен под,около мен нямаше нито легло нито каквото и да е било. Станах на крака,като леко се клатушках и се огледах. В сумрака видях решетки...почесах косата си...

- Къде ли сме? - попита гласа в главата ми 

- Не знам - казах на глас 

Изведнъж лампите светнаха,чуваха се ужасни,кънтящи звуци,трополене и триене. В стаята пред мен влезе висок и строен мъж,набит с много красиви и светли очи. Това беше единственото което виждах,всичко останало се криеше под костюма му. Той се доближи до мен,приклекна и ме повика. Окото ми не мигна и веднага отидох при него. 

- Кой си ти ? - хванах решетката с една ръка,а другата протегнах към бялото му лице

- Не ме докосвай - хвана ръката ми

- Къде съм ? - прибрах внимателно ръката си зад решетката

- В затвора си Харли - погледна надолу 

- Къде е Жокера? Какво му сторихте? - разкрещях се

- Кой? - погледна ме 

В този момент осъзнах,че той се е измъкнал и побързах да отвърна.

- Никой... котката ми... - усмихнах се 

Той докосна с ръка слушалката в ухото си и каза тихо.

- Донесете коланите и носилката 

- Какво? Къде отивам? - засвятка червена светлина 

От вратата се показаха 4-ма големи мъже,носещи носилка и четири колана. Те влязоха при мен,аз им се нахвърлих и извих врътовете на 2-ма от тях. Единият,най-дребният, извади някаква джаджа по която течеше ток и ме зашемети,удряйки го в ръката ми. Не помнех нищо,до момента в който се събудих. Бях поставена в стара и прашна инвалидна количка. Пред мен стоеше млада жена,а до мен се намираше красавеца от по-рано. Главата ми беше хваната с колани,имах един и в устата,ръцете ми седяха завързани,краката също. Мъжа до мен ме попита.

- Коя от трите смеси да ти инжектираме... Ягода,Шоколад или Ванилия - усмихна ми се

Аз само мучах заради колана в устата си, сълзите се стичаха по бузите ми. 

- Знаеш ли какво е моето задължение? - попита

Леко поклатих глава,хълцайки, в знак ,че не знаех. 

- Задължението ми е да те държа тук докато не пукнеш - заби спринцовката във врата ми 

Събудих се съвсем скоро,бях на различно място,около мен имаше не познати хора.

- Здравейте! Аз съм Харли,Харли Куин - подадох ръка 

- Дедшот - здрависахме се

- Приятно ми е - подадох ръката си към следващия 

- Килър Крок - блъсна ръката ми 

Той беше набит,приличаше на крокодил и леко ме отврати. 

- Хеей! А ти си? - погледнах красавеца пред мен

-  Диабло - едвам прошепна

- Хайде водете ги по клетките - чуха се гласове от всички ъгли на стаята

Те влязоха в килията,упоиха ни с някакъв газ и....туп...

Щом се събудих бях в моята си килия до мен седеше някаква купа с някаква помия,която се наричаше храна. Бях толкова гладна,че я изядох на веднъж,под чинийката имаше две ластички,аз ги взех и вързах косата си на две малки кокчета. После повръщах 2 часа от гадната храна...

- Кой бяха ония? - попита ме гласа в главата ми 

- Ами и те,като мен,хванати неволно - въздъхнах

Взех телефона си в ръка и видях имах няколко мейла от Жокера

Пудинг : Къде си? 

Пудинг: Не мога да те загубя! 

Харли : Добре съм,намирам се в панделата! <3